— Правим всичко по силите си — каза Алекса, — за да разчистим пространства, да засадим нови фиданки, да съберем и засеем семена. Гората ни казва, че много голям процент вече са напъпили.
Ярод не си позволи да изпита безпомощност пред тази очевидно непосилна задача.
— Всеки кълн е безценен, а почвата на Терок е наторена с кръв и пепел.
По телевръзката и от докладите на други зелени жреци знаеше, че по време на първата ледена вълна гората се беше опитала да се защити чрез ускорено разрастване и обновление. Световните дървета бяха направили опит да възстановяват зелената си маса със скоростта, с която беше унищожавана, и за известно време бяха успели, но подобно усилие изискваше огромна енергия, а запасите на гората се бяха изчерпали бързо. Подобна защита беше възможна единствено в моменти на крайна опасност и сега опустошената световна гора беше изтощена и едва успяваше да съхрани живеца в себе си.
Зелените жреци и народът на Терок трябваше да я възстановят по бавния, естествен начин.
Ярод усещаше, че много от замаяните и обезсърчени зелени жреци са на ръба на силите си. Някои припадаха или ридаеха, но бързо се съвземаха и подновяваха изтощителните си усилия. Той щеше да се присъедини към тях, щеше да изстиска от себе си и последната капчица енергия. Но не знаеше дали световната гора ще е в състояние да се възстанови.
33.
Джес Тамблин
Колкото повече приближаваше Рандеву със своя удивителен водно-перлен кораб, толкова по-различен му се струваше астероидният куп на скитниците. Може би защото го виждаше през очите на венталите. Зад прозрачните стени на кораба астероидите трептяха като през воал от сълзи. Възбудата от предстоящата среща го обземаше все по-осезаемо.
Нямаше представа нито дали Ческа е там, нито дали като по чудо все още не се е омъжила за Рейналд от Терок. В абсолютно реалния смисъл той вече не беше част от скитниците, нито пък изобщо напълно човек. Не можеше да си представи как двамата биха могли да се справят с промените.
Но скитниците умееха да се справят и с най-невъзможните проблеми, нали?
Клановете щяха да се изумят както от самия него, така и от странния му кораб. Не беше изключено да го помислят за нахлуващ извънземен, за потенциална заплаха и да се разпръснат. Джес се опитваше да намери начин да ги предупреди, но нямаше никаква възможност за пряка комуникация — въпреки всичките си чудеса водно-перленият космически кораб не разполагаше със стандартна комуникационна система, за да се свърже със скитниците.
Корабът се носеше към астероидния пояс. По-отдалечените скални отломъци образуваха нещо като димна завеса, която да обърква дебнещите сензори на корабите на Голямата гъска. Централните обитавани скали на Рандеву бяха свързани с масивни конструктивни скоби, а по-дребните бяха привързани или оставени на притеглянето на междинната гравитация. Щом се приближи до централното ядро, Джес започна да забелязва множество скитнически кораби: совалки за средни разстояния, екти ескорти и товарни кораби за далечни пътувания, които доставяха оборудване и продоволствие като пчели, които обикалят около кошера.
„Най-после у дома“.
Приближи се бавно до главния пръстен за кацане. В съзнанието му нахлуваха все повече въпроси. Как щеше да влезе? Огледа енергизираното си тяло и блещукащата си кожа. С проникването на венталите в тъканите му се беше сдобил с многобройни предимства и способности, непритежавани от никое човешко същество. Препускащата по вените му кръв беше свръхнаелектризирана, а кожата му беше защитена от електрическо поле. За да съхранят живота му, венталите го бяха превърнали в нещо повече от човек. Запита се дали изобщо ще оцелее в открития вакуум.
„Да. Ние ще те опазим“.
Но все пак не бяха в състояние да му помогнат с отговорите на въпросите, с които щяха да го засипят скитниците. С тях трябваше да се справи сам. Ческа щеше да му помогне, щом отново се съберяха.
Корабите на клановете се стрелкаха панически от пътя му, обитателите на Рандеву бързаха към защитните скривалища и се подготвяха за евакуация. Джес се насочи към един овален входен кратер. Надяваше се, че корабите на клановете няма предприемат стрелба срещу него — въпреки че съдът на венталите по всяка вероятност би устоял на подобно нападение. Обичайно за скитниците беше да се скрият, вместо да се втурнат в открито сражение. Щяха да изчакат и да разберат какви са намеренията му. Поне така се надяваше.