Джес видя широко отворените им очи и се усмихна. Някои скитници носеха оръжия — от енергийни поразители до гранатомети. Въпреки че нито едно от тях не можеше да му стори нищо, той не направи никакво движение, което биха могли да възприемат като заплаха. Само разпери ръце. Странната перлена одежда проблесна на изкуственото осветление.
— Знам, че завръщането ми ви се струва някак неочаквано и… необичайно, но няма от какво да се страхувате. Гарантирам.
Още и още скитници се стичаха на оградената със стени площадка и спираха инстинктивно възможно по-далече от странно блестящото му тяло.
— Върнах се… Наистина, върнах се. И ще ви разкажа толкова странна история, че дори илдирийските паметители няма да знаят какво да правят с нея.
И най-после видя Ческа.
Тя си проправи път напред с очевидна за всички припряност. Лицето й, сочните й устни, кръшната й фигура му подействаха като живителна глътка вода на умиращ от жажда човек. Колко много спомени… Много от скитниците знаеха или се досещаха за тайната им любов, но точно в този момент подобни клюки изобщо не ги впечатляваха.
Джес копнееше да я прегърне, но венталите го спряха.
— Спри, Ческа. Колкото и да искам да те прегърна, не се приближавай до мен.
И вдигна лъчистата си ръка, за да покаже прелитащите между пръстите му искри.
Ческа спря. Сякаш го поглъщаше с изразителните си кафяви очи; а лицето й преливаше от радост. Почти черната й коса беше станала по-дълга, а маслинената й кожа беше все така гладка и съвършена. Но изглеждаше уморена — личеше й колко тежко е бремето да си говорителка.
Защо не беше при Рейналд?
— Е, най-после намери време да се върнеш, Джес Тамблин. Очакваме те от месеци. Толкова много… — Думите я задавиха, но тя преглътна и продължи: — Толкова много неща се промениха.
Той не можа да сдържи смеха си. Тъжен смях.
— Наистина много, Ческа.
34.
Магът-император Джора’х
Сега, когато вече знаеше, че Нира е мъртва, дните се нижеха едва-едва. Но все още му предстоеше да спои своето управление и всички свои поданици в тизма. Да изгради и гарантира бъдещето им.
Новият командващ Слънчевия флот влезе в залата за съзерцание и притисна ръце до сърцето си за традиционния поздрав в знак на почит и преданост.
— Викали сте ме, господарю.
Джора’х изпита странно усещане, като чу синът му да се обръща към него с официалната титла, но отвърна любезно.
— Да, адар Зан’нх. Избрах първата ти задача като командващ на Слънчевия флот.
Усмихна се, докато наблюдаваше младия мъж, и осъзна, че вече не са и никога повече няма да са само баща и син.
Беше изключителна рядкост първородният син на престолонаследника да е от смесено потекло, какъвто беше Зан’нх. Това беше случайност. Преди много време баща му — знаеше, че първородният син от чисто потекло на Джора’х ще е следващият престолонаследник — беше направил многобройни проверки и се бе консултирал със свещеници-философи, за да определи най-подходящата му партньорка. Бяха проучени кръвни линии, бяха проследени родословни дървета — и най-накрая му представиха подходящата девойка като свършен факт.
Казваше се Лилоах, стройна, грациозна и кротка. Когато се съблече в частните му покои, Джора’х видя, че гладката й кожа е покрита със заплетени рисунки и тайнствени знаци от менящи цветовете си нишки. Беше очарован от нея.
Лилоа’х зачена още първия път и медицинските служители следяха отблизо бременността й, докато Джора’х правеше други деца. Втората му партньорка беше от военно потекло, мускулеста и силна — пълен контраст в сравнение с възпитаната и кротка Лилоа’х. Тя също забременя. От подобна комбинация между благородник и потомка на военен обикновено се раждаше момче с изключителни качества за офицер. Именно тя беше майката на Зан’нх.
Джора’х продължи да се среща с нови любовници. Надяваше се отново да види Лилоа’х, дори имаше глупостта да се надява да станат близки, но старият маг-император му отвори очите, че това е невъзможно.
През последните месеци от бременността си Лилоа’х падна ужасно по един от наклонените коридори в Призматичния палат и загуби детето. От мъка изпадна в умопомрачение, че не е успяла да изпълни задължението си да роди сина, предопределен да стане маг-император. Не позволиха на Джора’х да я види пак, но той беше сигурен, че магът-император й е осигурил охолен живот.
Така по случайност Зан’нх стана първородния му син, а Тор’х — първото му дете от благородно потекло, заченато от партньорка, която не беше избрана с чак толкова големи грижи — се оказа престолонаследник. Зан’нх беше образец на илдириец — съвсем различен от разсеяния самовлюбен Тор’х, който вече беше заминал с Пери’х и Руса’х за Хирилка. Джора’х въздъхна.