Едно безшумно компи влезе с отсечени движения като навита с пружина кукла — носеше каничка ароматно кардамоново кафе. Палаву предпочиташе чай, но очевидно нямаше да им предоставят възможността да избират. Двамата със Свендсен взеха предложените им чаши, след което компито постави третата върху безупречно подреденото бюро на председателя. Палаву отпи от любезност една глътка и погледна приятеля си. Продължиха да чакат.
Венцеслас влезе след няколко минути, а малко по-късно се присъедини и русият му личен сътрудник. Председателят изпъна костюма си и погледна двамата учени.
— Моля да бъда извинен за закъснението, господа. Изключително ми е неприятно, когато заседанията не приключват според предвидената програма. — Той седна зад бюрото си. — Разбирам колко ценно е времето ви. Много бих искал някои от моите администратори да осъзнаят колко ценно е и моето. — Той отпи от кафето, намръщи се, че е изстинало, и го бутна встрани. — От производствените доклади разбирам, че съоръженията ни за компита работят в режим на върхова ефективност. Бойни компита вече са разпратени във всички основни бойни групи. Двамата вършите работата си образцово.
Свендсен се усмихна доволно, а Палаву сведе притеснено очи.
— Работим добре в екип, господин председателю.
— А сега трябва да докажете колко добре можете да се справите поотделно. — Венцеслас им посочи да заемат местата си. Те мълчаха и го чакаха да продължи. — Без съмнение вие двамата сте най-изтъкнатите ни експерти в областта на кликиската технология.
Палаву сплете пръсти.
— Господин председателю, смятам, че преувеличавате…
Венцеслас го прекъсна:
— Оставете фалшивата скромност на глупаците, моля ви. Подценявате интелигентността ми, както и собствените си постижения. Ако имаше по-добри кандидати, щях да разговарям с тях, а не с вас. — Той разбърка педантично подредените документи върху бюрото си, след което отново ги подреди. — Бих желал да пренасочите дарбите си към изучаването на кликиските транспортали.
— Да няма някакви усложнения по отношение на колонизаторската инициатива, господин председателю? — попита Палаву.
Доколкото знаеше, първата вълна напредваше на високи обороти. Не беше чувал за никакво забавяне.
— О, системата функционира отлично и разпраща все повече заселници на пусти кликиски планети. Но нашата наука не е установила как работи тя, а това ограничава възможностите ни. — Председателят стисна ръце. — Разбирате ли, господа, мечтая да разберем как да преместваме съществуващите транспортали и дори как да създаваме нови, за да може Ханзата да изгражда действащите проходи по свой собствен избор. Само си помислете! Ако сме в състояние да изградим кликиски транспортали на всеки колониален свят, а дори може би да увеличим дистанционния и транспортационния им капацитет, изобщо няма да ни се налага да разчитаме на конвенционалните космически пътувания. Недостигът на екти изобщо няма да ни притеснява. Освен това ще можем да изпращаме съобщения между планетите, без да сме зависими от зелените жреци, на които очевидно не можем да разчитаме.
— Планът наистина е амбициозен, господин председателю — обади се Свендсен.
— Но напълно осъществим — добави Палаву, вече изцяло съсредоточен върху проблема. — По същество технологията не би трябвало да е по-сложна от тази на кликиските роботи. Дори да не разберем всички свързващи вериги в нея, вероятно ще успеем да ги възпроизведем и внедрим, както в случая с бойните компита.
Базил изглеждаше явно доволен. Палаву погледна високия си приятел и попита:
— И на кого от нас ще възложите задачата?
Председателят махна към сътрудника, който бръкна в джоба си и извади златна монета.
— Квалификацията ви ми се струва равностойна, господа. Затова, без да затъваме в изтощителни обсъждания, ще решим проблема с помощта на този древен, доказал надеждността си похват.
Сътрудникът подхвърли монетата във въздуха и я плесна върху опакото на ръката си.
— Тура! — извика Свендсен, преди монетата да падне.
Сътрудникът вдигна дланта си и се показа идеализираното изображение на крал Бен, първия ръководител на Ханзата.
Председателят стисна ръката на Палаву.
— Честито, доктор Палаву. Ще се погрижа да ви изпратят възможно най-скоро в главния ни център на Рейндик Ко.
37.
Орли Ковиц
Новата колонизаторска инициатива на Ханзата залагаше на надеждите и патриотизма. Рекламни медийни кампании и разпращани по пощата брошури непрекъснато разпространяваха драматичните призиви на председателя от свят на свят и хората реагираха предсказуемо, убедени както винаги, че животът им на друго място и след ново начало ще бъде далеч по-добър.