— Кой съм аз, за да възразя?
Поради преждевременната смърт на мага-император Сайрок’х вече бившият престолонаследник Джора’х не беше разполагал с достатъчно време, за да стане баща на необходимия брой синове с благородно потекло. Затова кандидат-губернаторите за многобройните илдирийски отломъчни колонии бяха крайно недостатъчни — особено за такива незначителни колонии като Марата. Поради това Ави’х, най-малкият брат на Джора’х, щеше да запази поста си, тъй като нямаше наличен заместник.
След като всички членове на малобройния екип се събраха на централния разказвачески площад под главния купол, губернаторът на Марата влезе в ослепително осветения си град, придружен от няколко воини от ескортиращата септа на Слънчевия флот. Септар Рхе’нх изчака да го освободят, тъй като трябваше да откара кандидат-губернаторите на други планети на Империята.
Губернатор Ави’х, облечен както обикновено в широка богато украсена жълта роба, беше по-нисък от повечето илдирийци, но беше вирнал брадичка, сякаш като изпъваше врат, щеше да стане по-висок. През светлия сезон, когато Марата Прайм гъмжеше от туристи, не любезният губернатор често посещаваше разказваческите сесии на Вао’сх, но по-скоро по задължение, отколкото от искрен интерес към историите.
Придружаваше го главният администратор Бхали’в, негов постоянен компаньон и усърден помощник. Бхали’в заговори със силен писклив глас:
— Всички да приветстват губернатора на Марата!
Събраните илдирийци започнаха да се удрят по гърдите и Антон постъпи по същия начин. Ави’х се качи по стълбите на централната платформа. Помощникът му пристъпваше припряно до него и продължаваше да говори от името на господаря си:
— Нововъзкаченият маг-император Джора’х разпореди губернатор Ави’х да се завърне на своята планета и да пази своите всеотдайни служители дори през тези месеци на мрака. Макар това да е в разрез с установената традиция, губернаторът го прави, за да заздрави тизма и да демонстрира своята преданост.
Губернаторът на Марата спря и се усмихна измъчено. Бхали’в продължи да дърдори:
— Ще контролираме всички работни дейности и ще отчитаме резултатите, за да се уверим, че Марата Прайм се поддържа както подобава през нощния сезон. Със завръщането на губернатора сред вас този град ще процъфтява дори в тъмнината.
Антон си помисли, че инженер Нур’оф и неговият термален енергиен проект ще допринесат много повече за предстоящото процъфтяване от присъствието на Авих. Беше му съвсем ясно, че един порочен и разглезен благородник като губернатора се чувства ощетен, че са го лишили от неговото полугодие в Призматичния палат.
Накрая заговори самият губернатор — описа церемонията по възкачването на Джора’х, ослепителната погребална клада и внасянето на все още блещукащите кости на починалия маг-император в костницата на Призматичния палат. Илдирийците го слушаха с дълбоко преклонение, а Вао’сх едновременно с интерес и печал.
— Иска ми се да бях присъствал. Такова невероятно събитие се случва само веднъж в живота — промълви той.
След събранието илдирйските работници се върнаха към задълженията си, а Ави’х събра паметителите, като изрично настоя да присъства и Антон. Седеше в пъстро удобно кресло, а чиновникът стоеше прав отстрани и отново заговори вместо него:
— Паметителю Антон, на Илдира пристигнаха някои твърде закъснели новини за вас — доклад от Теранския ханзейски съюз.
— Новини? Кой би могъл да ми изпраща съобщения чак тук?
И в същия момент осъзна, че ще научи нещо, от което отдавна се страхуваше и опасяваше.
Нетърпеливият раздразнителен губернатор заговори безцеремонно:
— По всичко изглежда, че баща ти е бил намерен мъртъв на археологическите разкопки на Рейндик Ко. Но майка ти все още се води изчезнала. Ханзейският търговец, който донесе новината, не съобщи кой знае какви подробности.
На Антон му причерня, пред очите му затрептяха черни точици. Вао’сх го хвана за ръката, за да го подкрепи.
— Съжалявам, приятелю. Знам, че отдавна се тревожиш…
Сякаш току-що срязал церемониална лента, губернаторът вдигна рязко ръка в знак, че е приключил със задълженията си.
— Това е всичко. Друго няма. Двамата можете да си вървите.
Антон запристъпва с натежали като олово крака. Вао’сх го подкрепяше.
39.
ДД
Кликиските роботи мъкнеха ДД из всевъзможни невероятни места, в нито едно, от които неговите господари не биха могли да оцелеят. Той така и не откриваше възможност да избяга. Засега.
Компито се беше нагледало на изумителни природни чудеса, които нито едно човешко създание не беше зървало, нито пък можеше да си представи, и гореше от желание да разпространи натрупаните в паметта му сведения. Господарите му Маргарет и Луис бяха толкова отдадени на професията си, че на ДД също му се искаше да допринесе за напредъка на науката.