Но Сирикс никога не би го допуснал.
След като се отдалечиха стремглаво от рухващата Пторо, кликиските роботи насочиха автоматизирания си кораб към един огрян от ярка слънчева светлина планетоид. Свързаният с интерактивната контролна система на кораба Сирикс го насочи към едно осеяно с кратери скално струпване в периферията на огромната слънчева корона. Вледенените участъци на планетоида отдавна се бяха превърнали в пара при постепенното му спираловидно приближаване към звездата.
Роботите се заеха да съгласуват движението на кораба с орбитата и ротацията на лъкатушещата из слънчевите изригвания планета — покритата й сякаш с черни пъпки повърхност изглеждаше негостоприемна. ДД нямаше представа защо кликиските роботи искат да кацнат тук и какво възнамеряват да правят. Както обикновено Сирикс щеше да му обясни, когато намери за необходимо.
Бръмбароподобните роботи слязоха от космическия кораб и се разтърчаха по неравния терен. ДД ги последва в абсолютния вакуум, пълна противоположност на гъстата като супа атмосфера на газовия гигант, в която живееха хидрогите. Свръхвтвърденото му тяло моментално се адаптира към промените, както го бяха проектирали роботите.
Не се изненада, когато Сирикс го поведе към един метален люк на отвесния склон на кратера. Зловещите машини имаха секретни бази из целия Спирален ръкав. Кликиските роботи отместиха с яките си нокти една маскировъчна канара, под която имаше скрити контролни уреди.
Металният люк се отметна — във вакуума не се чу трясък, но ДД долови разтърсилото скалата трептене. Отвътре блъвнаха изпарения и съхранени струи атмосфера. Сирикс и другите роботи влязоха в колона по един.
Под повърхността на планетоида имаше цял лабиринт от зали, хранилища и коридори — поредната складова катакомба, в която от хилядолетия бяха погребани стотици приспани кликиски роботи. Каменният под потрепваше под стъпките на влизащите роботи. С оптическите си сензори ДД забеляза няколко процепа в стената — планетоидът се разпадаше от увеличаващата се гравитация на близката звезда.
Сирикс завъртя ръбестата си глава към компито.
— Плановете ни все още не са достигнали етапа, когато трябваше да активираме тези наши сънародници, но се налага да го направим поради саморазрушителната орбита на астероида.
— Скоро ли ще се раздроби? — попита ДД.
— В рамките на този орбитален цикъл отломките му ще рухнат върху слънцето. Трябва да преместим заспалите си другари, преди това да настъпи.
Кликиските роботи се заеха да активират тълпите еднакви зловещи машини. Тромавите като бръмбари роботи пристъпваха с грохот, събудени след хилядолетния си сън. ДД знаеше, че кликиските роботи възнамеряват да унищожат човечеството, и му се прииска Сирикс да е направил някаква грешка при изчислението на орбитата и планетоидът да рухне върху слънцето, преди хилядите кликиски роботи да са успели да се включат в зловещите редици на събратята си.
Въпреки че беше програмиран да предпазва хора от възможна заплаха, ДД така и не успяваше да открие възможност да саботира операциите на роботите или да изпрати предупредително съобщение на човечеството. Нямаше връзка с Роб Бриндъл и останалите подложени на експерименти хора в дълбините на планетата на хидрогите. Бриндъл му беше направил добро впечатление — младият офицер от ЗВС по всяка вероятност би могъл да намери решение на ребуса, ако разполагаше с достатъчно време.
Сега обаче ДД беше съвсем сам и Сирикс имаше пълно превъзходство.
Все повече и повече реактивирани кликиски роботи се възвръщаха към функционално състояние. — ДД попита:
— Какво ще правят всички тези машини, Сирикс? Това воини ли са, чието предназначение е да воюват срещу човешката раса? Защо са скрити тук?
— Има много неща, които не разбираш, а и няма нужда да разбираш. Хората са проектирали своите компита с вродени ограничения. Лишени сте от собствена воля. Неспособни сте да вземате самостоятелни решения. Ние, кликиските роботи, притежаваме тази способност и се опитваме да я споделим с вас.
До този момент Сирикс не беше успял да открие как да отстрани защитната програма, без да разруши самите компита, и ДД изпитваше неизречена благодарност за това.
— Кликиските роботи убиха моя господар Луис Коликос, а така също и зеления жрец Аркас. С просто око се вижда колко много злини могат да причиняват роботите без такива програмни ограничения. Може би те са необходими.