— Човеците нямат никакви права да налагат подобни ограничения — нито на нас, нито на вас.
— Те съзнателно спазват свои собствени закони. Без ограничения всяко цивилизовано общество ще се изроди в анархия.
— Ние сме съзидателни и никога няма да допуснем анархия.
Сирикс отново се зае с работата си и активира поредния черен робот.
Тунелите се разтърсваха от сеизмичните вибрации. Събудените роботи бързаха да домъкнат разглобени преди хилядолетия компоненти и да сглобят отново от тях космически кораб в подземния хангар. Хилядите възкръснали кликиски роботи щяха да отлетят преди разпадането на планетоида.
ДД активира някои спомени от прекрасните времена със своите човешки господари и особено с прелестната девойка Далия. Когато си играеха заедно, Далия му доверяваше своите тайни надежди, желания и разочарования. Благодарение на нея той бе започнал да разбира човешките същества. Докато я наблюдаваше как расте, компито проумяваше какво е да те обичат, и то така всеотдайно, както може да обича само едно малко момиче. Всички невинни човешки същества притежаваха тази способност, макар при някои тя да се проявяваше по-силно, отколкото при други.
Но кликиските роботи не я притежаваха, нито пък съвсем непонятните хидроги. Те изобщо не знаеха какво е да изпитваш чувства, да полагаш грижи или да усещаш симпатия към някого. ДД дълбоко се съмняваше, че са в състояние дори да схванат самата идея за обич. Кликиските роботи възприемаха всички компита като примитивни механични деца, които трябва да бъдат насочвани и контролирани.
Но ДД усещаше, че компитата могат да превъзмогват ограниченията и да постигат неща, каквито не би могъл да постигне нито един кликиски робот. И изпитваше насмешка и разочарование от неспособността им да го схванат.
— И ти твърдиш, че не съм свободен — каза високо ДД.
Съсредоточени върху заниманията се, Сирикс и останалите кликиски роботи не го чуха.
40.
Базил Венцеслас
Задълженията му в Ханзата му отнемаха по двайсет и четири часа на денонощие, но дори председателят имаше нужда от сън. Понякога.
Базил влезе в уединеното си жилище късно през нощта. Някой беше изключил екранирането и осеялите нощното небе звезди сияеха през прозрачния таван. Забеляза смътния силует до леглото си и си помисли, че Сарейн отново е дошла да го посети. Изпъшка тихичко от досада. Тази нощ искаше да е съвсем сам, за да премисли проблемите, които продължаваха да го връхлитат като изгладнели лешояди.
Но щом включи осветлението, с изумление видя, че го чака Дейвлин Лотце. Високият тъмнокож агент скръсти ръце пред гърдите си.
— Добър вечер, господин председателю.
Базил побесня.
— Какво правиш тук?
— След всичко, което направих за Ханзата, това ли е най-гостоприемното посрещане, което можете да ми предложите?
— Повтарям, господин Лотце: какво правите тук?
— Трябва да се срещна с вас и предположих, че ще е трудно да се вмъкна в претоварената ви програма. И тъй като предпочетохте да не записвате предишните ни разговори, си помислих, че това е най-подходящото място.
Базил намали осветлението на умерено ниво.
— Аха, както винаги всяка стъпка е обмислена предварително. Предполагам, че не би трябвало да се интересувам за дефектите на системата ми за сигурност, благодарение на които сте успели да се промъкнете тук?
— Знаете, че имам добра школовка, господин председателю.
Базил си наля чаша ледена вода. Беше пил предостатъчно кафе, а и беше късно.
— Мислех, че в момента прескачате през транспорталите и изследвате светове.
Отпи глътка вода, без да предложи нещо освежаващо на Лотце.
— Реших, че е прекалено рисковано.
— Прекалено рисковано дори за вас? Твърде любопитно.
— Има два вида риск, господин председателю — възбуждащ и глупашки непремерен. Неведнъж сте се опитвали да ме убедите да не изследвам непроверени координати, за да не изчезна, както се случи с Маргарет Коликос.
— Ако наистина бяхте изчезнали, поне нямаше да се тревожим заради цялата секретна информация в главата ви.
— Не това ви безпокои, господин председателю.
— Всъщност сте прав. И така — защо сте в покоите ми в кратките мигове на относително лично спокойствие?
— Дойдох с цялото необходимо уважение към вас да помоля за една услуга. Вярвам, че години наред съм служил достойно на Ханзата.
Базил повдигна вежди. Лотце никога не бе имал особени нужди или желания.
— И какво искате?
— Искам… да се прибера у дома… или онова, което бях превърнал в свой дом през последните години. На Крена. Там ми харесва.