42.
Ческа Перони
Когато двамата с непонятно различния Джес най-после останаха насаме в служебния й кабинет, Ческа изпита огромно желание да се хвърли в прегръдките му. Но не можеше да си го позволи заради опасните изменения в него. Припукващата от тялото му енергия го беше превърнала в ходещ оголен електрически кабел.
— Какво се е случило с теб? Обясни ми как… как така се промени, Джес?
Заоглежда красивото му откровено лице, сините очи, правия нос — спомни си как го беше обсипвала с целувки.
Той вдигна ръце, за да не се приближава към него. Тя огледа сякаш импрегнираната му с масло влажна кожа, покрита с перлена дреха — не, по-скоро обвивка. Полупрозрачните му ръце и лицето му блещукаха, все едно плътта му беше поела призрачната фосфоресценция на дълбоководните твари. Рециклираният въздух около него миришеше на озон, сякаш зареден с йони от електрическа буря.
— Жив съм благодарение на венталите, но вече не съм човек, Ческа. Самият аз не съм наясно с всичко, на което съм способен… но е изумително.
— Докато човекът, когото познавах и обичах, все още е някъде вътре в теб, Джес, все може да намерим някакъв начин да сме заедно. Нашата Пътеводна звезда ще ни посочи как.
Джес отново й направи жест да остане на разстояние.
— Това е много по-огромно от нас двамата заедно, Ческа. Има безкрайно много неща, безкрайно много, които мога да свърша за всички нас. Вече имаме решението за изход от кризата. С помощта на скитниците мога да спася не само една раса, а две. Хората и венталите.
Тя седна рязко на стола зад бюрото си и замига от объркване и недоумение.
— Налага се да обясниш по-подробно. Какви са тези… вентали?
— Невероятни водни създания, силни колкото хидрогите. Сега са в тялото ми. Венталите и дрогите са били смъртни врагове в огромен конфликт преди десет хиляди години. Аз им помогнах да възкръснат, за да се сражават заедно с нас в тази война.
— Но какво общо има това с нас двамата?
Джес огледа ръцете си — водните капки пълзяха като живи по кожата му. След което й заразказва какво се беше случило с него.
— Тялото ми съдържа огромна енергия, но тя не е изцяло под мой контрол. Не смея да докосна никого, защото със сигурност ще го нараня. Сега съм… различен и нося отговорност. Залогът е прекалено голям, за да мислим само за нас двамата.
Ческа кимна, без да дава израз на унинието си. Залогът винаги беше голям. А тя винаги правеше необходимата саможертва. Такъв беше нейният жребий и тя го беше приела още когато стана говорителка на всички кланове.
— Това е абсурдна ситуация, Джес.
— Дай ми време, Ческа. Венталите са изумително могъщи. Ще намеря начин да… да бъдем заедно… някак си. Знаеш, че любовта ми към теб не се е променила.
— Знам, Джес. Но това не улеснява нещата.
Той заговори по-тихо:
— Не съм искал тази мощ, но я притежавам и платих скъпо за нея. В момента спасяването на венталите и победата над хидрогите е най-важното за мен.
— Тогава нека ти помогна. Само кажи как.
— Необходима е помощта на клановете. Не бих могъл да се справя сам.
Едва сега тя забеляза, че той не диша и че си поема въздух само за да произнася думите по-високо.
Не помръдна: опита се да се престори, че това е просто един делови разговор.
— Ще организирам среща със скитниците. Всички ще искат да чуят историята ти, особено след като ни предоставяш възможност да се справим с дрогите.
— Благодаря ти.
Малко по-късно двамата с Ческа крачеха към залата са събрания. Джес изпитваше ужас да не би случайно да я докосне. Кафявата му коса се спускаше на влажни кичури, а потрепващото сияние под мократа му кожа подсказваше за стаената в него енергия, която можеше да избухне всеки момент, ако не беше внимателен.
Тя го погледна в очите — те грееха ярко, но не от сълзи, а сякаш осеяни със звезди. От него се излъчваше стаена енергия и ухание на озон, сякаш беше включен в мощен генератор.
Тя се приближи рисковано опасно до него; искаше й се да го хване за ръка.
— Нека да влезем заедно, Джес.
Издълбаната пещера беше изпълнена с възбудени разговори. Джес и Ческа се приближиха до подиума. Няколко от старите приятели на Джес му подвикнаха окуражително, макар вече да бяха доловили, че нещо в него е променено. Вече всички знаеха, че е пристигнал с изумителен водно-перлен космически кораб.