Ческа повиши глас, за да надвика глъчката. Специално за събранието си беше наметнала подарената от Ихи Окая мантия от тъмносиня тъкан със сложна бродерия със символите на всички скитнически кланове, подредени като съзвездия около герба на Перони в знак на тяхната богоизбраност и семейни връзки.
— Ние сме скитници! Умеем да превъзмогваме и най-опасните предизвикателства! — Тя понижи глас и продължи със спокоен тон: — Но не мога си спомня нищо толкова невероятно в цялата ни история, като онова, което ще ви разкаже Джес Тамблин.
Джес не застана пред микрофона. Ческа изобщо не го забелязваше да си поема дъх, но думите му се понесоха из залата като гръмотевици. Публиката слушаше притихнала разказа му как събирал междузвездни газове с мъглявинния загребван и дестилирал разпокъсаното тяло на могъщо създание, последния оцелял от една раса, смъртен враг на хидрогите.
Говореше гладко и с увлечение, без да се поколебае нито за миг или да се замисли за някоя дума.
— Сега се завърнах на Рандеву, за да ви помоля за помощ. Тези създания се съгласиха да ни защитават от дрогите, но преди това трябва да ги направим отново могъщи. Нуждая се от всички, които разполагат със здрави космически кораби, за да разпространим венталите из Спиралния ръкав. Когато броят им нарасне, ще имаме верен и мощен съюзник.
Нико Чан Тайлар извика от една от най-близките редици:
— Всички виждаме как те е променил този вентал, Джес. Ако се заемем да разнасяме тази свръхвода, откъде да знаем дали няма да се заразим и ние?
Чу се друг дрезгав глас:
— Шиз, щом Джес Тамблин може да се разхожда из космоса без костюм, може и на някои от нас това да се хареса! Защо да не пийнем и ние от тази вода? Как е на вкус, Джес?
— Аз съм аномалия и се надявам да остана единствения — отговори Джес. — Не мога да докосна никого, защото силата ми може да го убие като светкавица. Не правете тази грешка. Венталите бяха принудени да постъпят по този драстичен начин, за да спасят живота ми, но няма да позволят да се случи отново. Докосването на венталска вода не причинява подобно… заразяване.
— Как да се убедим, че тези вентали са толкова добронамерени, колкото твърдиш? — извика Ана Пастернак. — Ами ако накрая се окаже, че сме създали нещо толкова ужасно като хидрогите?
Ческа оглеждаше развълнуваната публика: усещаше, че част от хората са убедени;, а други — разтревожени.
— Не забравяйте, че тези вентали са воювали с хидрогите преди десет хиляди години. Джес ми каза също, че са били съюзници с живата гора на Терок. Не виждам причина да се съмняваме в думите му.
Джес добави с категоричен тон:
— Аз си оставам скитник и ви моля да ми се доверите.
— За мен това е достатъчно — обади се Алфред Хосаки. — Скитниците винаги са разчитали един на друг. Длъжни сме да разчитаме един на друг, особено сега, когато прекратихме търговските си връзки с външните светове. Ако смятате да подозирате всеки, вървете при Голямата гъска.
Нико скочи толкова енергично, че му се наложи да сграбчи една скоба, за да не отлети във въздуха поради ниската гравитация.
— Тогава ще се запиша пръв. Имам собствен кораб. Колкото по-скоро затрием хидрогите, толкова по-рано можем да възстановим работата на небесните мини.
Ческа се усмихна. Джес щеше да разполага с предостатъчно доброволци.
43.
Съливан Голд
Поредният товар екти потегли от облачния комбайн. Съливан Голд изпитваше огромно въодушевление и желание да окичи цистерните с многоцветни ленти и фльонги. Застанал гордо на административната платформа, той наблюдаваше като ястреб работниците, които се правеха, че се плашат от него. Всички знаеха, че е доволен от постигнатия напредък. Съливан не знаеше дали заслугата за това се дължи на управленческите му способности, или просто екипът му си знае работата.
— Вече три доставки за рекордно време. — Той се ухили към спокойните облаци, застанал зад защитното атмосферно поле върху откритата платформа. — Ако Ханзата не ми плащаше толкова добре, щях да поискам премия.
Застаналият до него Колкер се усмихна, но остана с притворени очи, отпуснал ръце върху фиданката, докато общуваше по телевръзката.
— Натон веднага ще съобщи на председателя Венцеслас и на краля. — Долови нещо и отново приведе глава. — О, извинявай, имам нова връзка.
Съливан се подсмихна.
— Сега пък с кого си бъбриш?
Зеленият жрец отговори, без да прекъсва връзката си:
— С няколко приятели. Нищо съществено.
— Аха. Помня дъщеря си, когато беше тийнейджърка. Знам какво е — или в мрежата, или в гласовата връзка, или понякога визуално.