— Нямаш нищо, което да искаме да видим, красавецо.
Чарли сви юмрук и го огледа.
— Нещо в буркан — продължи той. — Прилича малко на мозък, малко на маринована медуза, малко на… а бе я вижте сами!
Някой угаси цигарата си във водопад розова пепел и мързеливо приближи да погледне. Чарли важно вдигна капака на буркана и физиономията на мъжа се измени под несигурната светлина на фенера.
— А стига бе! Това пък какво е?
Това бе първото затопляне за вечерта. Други също започнаха да се надигат лениво и да се навеждат напред; привличането ги караше да закрачат. Не правеха никакви усилия, освен да поставят единия крак пред другия, за да не се проснат по очи на земята. Почнаха да обикалят буркана и съдържанието му. И за първи път в живота си Чарли прибягна до нещо като стратегия и захлопна капака.
— Искате ли да го разгледате по-добре, наминете през къщи! Там съм — щедро обяви той.
Том Кармъди се изплю от гнездото си на верандата.
— Ха!
— Дай да го видя пак — замоли се дядо Медноу. — Какво е това, октопод ли?
Чарли дръпна поводите; конят се препъна и потегли.
— Минете през къщи! Добре сте дошли!
— Какво ще каже жена ти?
— Ще ни изрита като мръсни котета!
Но Чарли и каруцата вече се бяха скрили зад хълма. Мъжете стояха, дъвчеха езици и присвиваха очи към пътя и тъмнината. Том Кармъди тихо изруга от верандата…
Чарли изкачи стъпалата към къщето си и отнесе буркана до трона му в дневната с мисълта, че отсега нататък тази барака ще бъде дворец с „император“ — точно това беше думата! — студен и бял, безмълвен и носещ се в собствения си басейн, издигнат на лавицата над паянтовата маса.
Пред очите му бурканът изгори студената мъгла, която се бе спуснала наоколо от съседното блато.
— Какво си домъкнал?
Високото сопрано на Теди го изтръгна от унеса. Стоеше на прага на спалнята и гледаше лошо; тънкото й тяло бе облечено в избеляла рокля на сини карета, косата й бе прибрана на раздърпан кок зад червените уши. Очите й бяха избелели като роклята.
— Е, казвай — отново се обади тя. — Какво е това?
— На какво ти прилича, Теди?
Теди направи крачка напред и бедрата й се люшнаха лениво като махало; погледът й се закова върху буркана, устните й се дръпнаха назад, оголвайки бели котешки зъби.
Мъртвото бледо нещо се носеше в серума си.
Теди метна сиво-синкав поглед към Чарли, после отново погледна буркана, още веднъж към Чарли, пак към буркана, след което се завъртя бързо.
— Прилича… прилича на теб, Чарли! — извика тя.
Вратата на спалнята се затръшна.
Трясъкът не раздвижи съдържанието на буркана, но Чарли копнееше по жена си и сърцето му заби бързо. Много по-късно, когато се успокои, той се обърна към нещото в буркана.
— Всяка година се изтрепвам от работа, а тя грабва парите и хуква да гостува на родителите си по два месеца без прекъсване. Не мога да я удържа. И тя, и мъжете от магазина, всички ми се присмиват. Нищо не мога да направя, като не знам как да я удържа! По дяволите, поне се опитвам!
Съдържанието на буркана философски се въздържа от съвети.
— Чарли?
Някой стоеше пред вратата на двора.
Стреснат, Чарли се обърна, след което на лицето му цъфна усмивка.
Бяха някои от мъжете от смесения магазин.
— Ъъъ… Чарли… ние… помислихме си… ами… дойдохме да видим онова… нещото де… дето е в буркана…
Мина юли, дойде август.
За първи път от години Чарли бе щастлив като царевица сред суша. Страшно удоволствие е да чуеш привечер тътрене на ботуши във високата трева, как някой плюе в канавката, преди да стъпи на верандата, скърцането на дъските под тежестта на телата, стоновете на къщата, когато поредното рамо се подпре на касата на вратата, и поредния глас след изтриване на уста с космата китка.
— Може ли да вляза?
С престорена небрежност Чарли кани новодошлите да влязат. За всички има столове или сандъци от сапун, а в краен случай поне черга, на която да приклекнат. Когато щурците зачешат краката си в летен концерт и жабите се надуят като тлъсти дами и почнат да окрещяват нощта, стаята се изпълва до пръсване с хора от цялата низина.
Отначало никой не говори. Първият половин час на подобни вечери, докато народът се събере и настани, минава във внимателно свиване на цигари. Мъжете слагат щипка тютюн върху парчето кафява хартия, разпределят го, свиват цигарите и ги въртят, като в същото време разпределят и въртят мисли и страхове. Заниманието им дава време да помислят. Можеш да видиш как мозъците им работят зад очите, докато пръстите им докарват цигарите до годен за пушене вид.