Няколко години по-късно Алесандра разбрала какво е изправило един срещу друг родителите и и се опитала да налее малко разум в главата на майка си, но се сблъскала единствено с упорито и свирепо мълчание. Тогава Алесандра потърсила опора при баща си, който бързо пренесъл всичките си надежди върху нея вместо върху Жулиен, който пък се интересувал само от живопис. Алесандра завършила химия и съвсем естествено започнала да помага на Франсис при създаването и производството на козметични продукти. Жулиен завършил криво-ляво търговия и се занимавал с управлението на фабриката, въпреки че над него тегнел деспотичният контрол от страна на баща му. Когато Алесандра решила да продължи делото на баща си в Буркина Фасо, Жулиен тъкмо се бил оженил и затова отказал да участва в „африканското й приключение“ .
- Двамата с Жулиен се разбирахме много добре, когато бяхме деца, но ми се струва, че като не му позволи да се запише в Академията по изобразително изкуство, татко го подложи на голямо унижение. Винаги се е отнасял твърде сурово с него. На Жулиен му липсваше обич. Реши, че татко предпочита мен. Не пожела да разбере, нито пък направи опит да осъзнае истината: че всъщност татко бе отчаян. Искаше син, който да поеме „Ла Провансал“, но му се наложи да се задоволи с дъщеря. А после пък жена му Каролин наля масло в огъня. И дори след развода си Жулиен не се опита да се сближи с мен.
- А ти не направи ли опит да се сближиш с него?
- Напротив! Разбира се, че направих много опити, но той бе издигнал стена помежду ни. Смъртта на баща ми трябваше да му донесе облекчение, но не се случи нищо подобно - той се затвори още повече в себе си. От една страна, Жулиен искаше да управлява всичко, но от друга - работата във фабриката не му харесваше... Призвание, изпълнено с противоречия. Пропилян живот.
- Прекаляваш! - извика Батист. - Та брат ти е млад. Ще се оправи.
- Почакай да се запознаеш с него и пак ще си поговорим. Бих искала да споделиш с мен какво впечатление ти е направил. Кой знае? Може пък да му вдъхнеш надежда и един разговор с теб да му се отрази добре. Мама изобщо не му помага. За нея ние просто не съществуваме. Да се поразходим ли още малко?
Двамата тръгнаха отново по пътеката, която след лек завой се спусна надолу към долчинката.
Не разговаряха.
Батист бе твърде развълнуван от драмата, която младата жена току-що му бе разказала, а Алесандра бе по-развълнувана и от него, защото сега й предстоеше да му разкаже най-драматичната част: вината й за смъртта на баща й.
- Имах връзка с един млад ветеринарен лекар от Буркина Фасо - изстреля тя внезапно с глух глас. - Въпреки че баща ми работеше с африканците, по манталитет си бе колониалист и не се бе отърсил от старите си привички. Не знам как бе научил за връзката ми, но една вечер се стигна до обяснение между нас. Упорствах и го наричах „расист“ и „егоист“. Идваха ми наум най-обидните думи по негов адрес. Татко не искаше да ме виждат с чернокож. Казваше, че руша репутацията му, че дискредитирам преговорите, които води в Африка. Добави, че ако още веднъж чуе нещо по този въпрос, фирма „Ла Провансал“ щяла да се лиши от моите услуги. Поведението му бе необяснимо, тъй като той се държеше нормално с всички африканци, с които се бяхме сближили и с които той работеше. Един ден, късно следобед, Жак ван Брутен, един белгиец, с когото баща ми още с пристигането си бе завързал приятелски отношения, дойде с предложение татко да го придружи до областта Тенкодого, до езерото Багре. Пет слона - мъжкари - току-що били разрушили водопроводите за питейна вода на някакъв почти завършен хотелски комплекс. Татко предложи да ида с тях. Излетяхме на разсъмване с една чесна, пилотирана от самия Ван Брутен. Татко бе доста навътре в нещата и наскоро бе предложил да бъдат изградени още два контролни поста за наблюдение на слоновете в областта. На първо време трябваше да се изчисли размерът на пораженията и да се обезопаси отново периметърът на хотелския комплекс, като се инсталират по-мощни защитни съоръжения, за да не могат тези животни да приближават водоемите. Въпреки изключителния характер на експедицията, баща ми не ми проговори по време на пътуването. А когато пристигнахме и той разбра за уговорката ми да се срещна там с моя ветеринар, изпадна в ярост. Жак ван Брутен се опита да го успокои. Освен това му каза, че слоновете са все още в района на водоема и имаме сериозен проблем. Животните бяха на своя територия. Бе сухият период на годината и слоновете, които си бяха присвоили водоизточника, се намираха наблизо, за да го защитават от всякакви пришълци. Включително и от хората. Баща ми не виждаше и не чуваше нищо. Чувстваше се още по-унизен, защото не съумяваше да потисне гнева си и да се овладее. Смяташе, че съм го предала, поставяйки го пред свършен факт, при това - пред свидетели. Внезапно облак прах замъгли хоризонта. Земята под краката ни затрепери. Тримата пазачи грабнаха пушките си. Татко не разбра какво става и продължи да върви напред през храстите. Двамата ветеринарни лекари и Ван Брутен нададоха предупредителни викове, но те бяха удавени от оглушителния шум, който вдигаха животните. Бях вкаменена от ужас. Пазачите стреляха, но слонът падна върху баща ми, който почина на секундата, премазан от тази петтонна маса. Батист, аз съм виновна за смъртта на баща си.