- Ела веднага да вземеш всичко, което ме накара да задигна - заповяда й той.
- Не мога да напусна тържеството сега, ще се забележи...
- Веднага! Щом ти казвам веднага, значи веднага!
Манюел затвори телефона. С Жустин се бяха разбрали, че ще се видят в три през нощта - веднага след като празненството свърши, а баба й и баща й заспят дълбоко.
Жустин мислеше, че Матис наистина е сладък, защото я разсмиваше. Много й се искаше да накара Манюел да ревнува, но от тона на гласа му разбра, че няма никакъв интерес да му се опъва. Тя се измъкна незабелязано и се качи в стаята си да се преоблече. После излезе през малката задна врата, покатери се на стената, скочи на пътя и хукна към скривалището, за да вземе мотора си.
5.
Небето бе обсипано със звезди. Шофираше Алесандра, защото Батист бе попрекалил малко с великолепното шампанско - „Дом Периньон“ от 1975 година. Годината, в която се бе родил Реми.
Рожденият ден на Франсоаз мина „безаварийно“. Госпожа Арну бе чувствителна, интелигентна и все още много хубава жена. Дълбоките рани, които й бе нанесъл животът, й придаваха болезнен чар и той бе развълнувал Батист. Тя не се доверяваше с лекота, затова се налагаше естествената й защитна маска да се сваля бавно и деликатно. Що се отнася до Жулиен, Батист бе направо изумен от прекомерната му нервност. Блуждаещият му поглед и насилствената му веселост издаваха дълбоко объркана душевност. Не изглеждаше доволен, че е на тържеството. Не се отегчаваше, очевидно просто не се чувстваше добре и не можеше да си намери място. Въпреки че познаваше всички присъстващи още от дете... Батист забеляза, че грижливо избягваше Алесандра, а също и Жустин. Е, нямаше да хукне да бяга, ако го заговореха, но се усещаше подобно желание.
- Питам се защо ли Жустин отиде да си легне толкова рано. Не е в стила й. Още повече че малкият Матис й хареса. Това момче е очарователно, при това - доста образовано.
- Забелязах, че и той не е безразличен към нея - каза иронично Батист. - Внимавай, това ще е повод за нови разправии с племенницата ти. Ама тя наистина е гадно хлапе. Дори бих казал - леко момиче. Извини ме за откровеността. Сигурно е от шампанското... Малко попрекалих тази вечер, но все пак успях да поговоря с Жулиен. Тя наистина му създава много грижи.
- Довери ли ти се?
- Приложих в действие опита си на дългогодишен репортер. Залагам си главата, че Жустин отиде на среща с някой, който не бе поканен на тържеството.
- Фантазираш. Наистина си пил доста! - каза през смях Алесандра.
- Света вода ненапита... При това - доста извратена. Разбрах го по погледа, който ми хвърли и веднага смекчи, когато видя, че не играя по свирката й.
- Съперници навсякъде. Аз флиртувах с младия Матис, а ти с хубавата Жустин. И никой не тръгна да ревнува. Мама бе великолепна. Мисля, че вече те обича.
- Смяташ ли?
- Забелязах как те изучаваше. Ей така, между другото, без да се издава. Печелиш един рунд. Покори бъдещата си тъща, а също и бъдещия си шурей. Една грижа по-малко - провикна се Алесандра, докато слизаше от колата, и весело затанцува.
Бяха пристигнали в „Естамине“. Батист взе Алесандра в ръцете си и я целуна продължително. Бе доста топло и моравата им предлагаше меко легло. Любиха се до забрава чак до разсъмване, когато росата навлажни телата им. Хладината ги принуди да се качат в стаята. И все още имаха желание един за друг. Първите лъчи на слънцето ги завариха дълбоко заспали в страстна прегръдка.
Телефонът бе звънял дълго, когато Батист осъзна, че не го чува в съня си. Алесандра се обърна, без да се събуди, измърмори недоволно нещо, но не реагира. Звъненето внезапно спря, но след по-малко от минута се възобнови. Тогава Батист скочи и вдигна слушалката.
- Вие ли сте, Батист? - попита Франсоаз Арну. - Събудих ли ви? Трябва веднага да говоря с дъщеря си. Спешно е!
Тонът й не търпеше възражение. Батист се опита да събуди Алесандра, но тя запротестира.
- Остави ме да спя!
- Майка ти е. Казва, че е спешно.
- Не може ли да почака? - промърмори Алесандра и се зави презглава с чаршафа.
- Дъщеря ви се разсънва - каза извинително Батист.
- Кажете й да дойде веднага във фабриката. Там гъмжи от полиция.
После затвори. Батист разтърси Алесандра.
- Очевидно нещата са сериозни. Ставай, трябва да идеш във фабриката - каза Батист твърдо.
- Ама нали Жулиен е там... Той да се погрижи. Ами ако бях в Уагадугу, какво щеше да прави великият ми брат?