- Във фабриката има полицаи - подхвърли Батист.
- Какво?! И това ми го съобщава майка ми? Какво точно ти каза?
- Вече ти казах. Във фабриката има някакъв сериозен проблем и е пълно с полиция.
Алесандра се обади на майка си. Телефона вдигна Розлин.
- Там ли е мама?
- Отиде във фабриката, госпожице.
- Но защо?
- Не знам. От полицията й се обадиха и й наредиха да иде там веднага.
- Отдавна ли?
- Преди около половин час, госпожице.
Алесандра постави слушалката на мястото й.
- Ще си взема един душ. Идваш с мен.
Заграждения с жълти ленти отклоняваха колите. Алесандра показа документите си. Един от полицаите провери дали името й фигурира в някакъв списък и я пусна да влезе. Входът към двора на фабриката също беше заварден и Алесандра трябваше отново да удостовери самоличността си. Наложи й се да води преговори, за да може Батист да влезе с нея.
- Какво се е случило? - попита тя глухо.
- Не зная.
Тогава се насочиха към друг полицай, който очевидно бе началник на операцията, ако се съдеше по нашивките му.
- Аз към капитан Риготие. Моля, последвайте ме.
- Мога ли да знам какво се е случило?
- Веднага ще разберете.
Три сини полицейски коли „Рено Меган“, голям бял микробус, линейката на пожарникарите1 и колата на доктор Валтон бяха паркирани в двора на фабриката до ситроена на Франсоаз, кабриолета на Жулиен и камионите на „Ла Провансал“.
„Четирима души ще намерят смъртта си, когато се върнеш в родината си“ - зазвуча в ушите на Алесандра гласът на Сафиату като планинско ехо, но тя го прогони. Едва се държеше на краката си, а устата й беше пресъхнала. Вкопчи се в ръката на Батист. Капитанът не проговори, докато ги отвеждаше към сградите в дясната част на двора. Алесандра търсеше с очи Жулиен. Не видя нито него, нито майка си. Капитанът се отдръпна, за да им направи път, и всички влязоха в грамадното помещение с висок таван, където бяха смесителните резервоари от неръждаема стомана. На стълбата в горната част на един от резервоарите се суетяха петима мъже и две жени, облечени в бели работни комбинезони, които ги покриваха отгоре до долу. Там беше и един фотограф. „Сигурно е Жулиен. Жулиен е мъртъв“ - помисли Алесандра и немощно се хвана за парапета, защото видя на земята някакво тяло.
- Ян Салк? - изкрещя Батист.
- Познавате ли го? - попита капитанът.
- Не, но дойде да вземе интервю от госпожица Арну онзи ден в дома й и аз бях там. Той е мой колега.
- Познавате ли го, госпожице Арну?
- Да - заекна Алесандра. - Какво прави тук?
„Слава на Бога, не е Жулиен!“, помисли си тя.
- Знаете ли за кой вестник е работел?
- За „Еко дю Миди“ - отвърна Батист.
- Сигурен ли сте? У него няма никакъв документ за самоличност.
- Напълно.
- Благодаря ви, господин....?
- Батист Канаво, главен репортер в „Евенмон“, приятел на госпожица Арну. В момента прекарвам отпуска си в Солт.
- Не можем ли да разберем какво се е случило? - попита Алесандра, която все още беше бяла като тебешир.
Според първоначалната информация младежът бил влязъл във фабриката през страничния прозорец, който по всяка вероятност е бил оставен отворен. Може би е загубил равновесие и е паднал в резервоара. Предпазната му решетка била махната и все още не бе открита. Намерил го Либеро Арти, един от двамата служители по поддръжката, докато почиствал мецанина. Преди това бил обиколил кабинетите и не открил нищо необичайно. Според лекаря смъртта била настъпила между единадесет часа вечерта и един часа след полунощ. Аутопсията щяла да уточни подробностите.
Двама пожарникари сложиха тялото на Салк върху носилка и доста трудно го смъкнаха надолу, защото желязната стълба бе тясна. Тялото веднага бе покрито с черен найлонов чаршаф. Алесандра потръпна. „Четирима мъже... трима млади и един стар...“
В очите на Батист имаше сълзи. Според него журналистът бе убит, нямаше никакво съмнение в това... Не го познаваше, но би се заклел, че Салк не е използвал нечестни методи, когато е правел разследванията си, и че никога не би проникнал в подобно място с взлом.
- Разпитите се провеждат в залата за съвещания - заяви капитан Риготие. - Госпожа Франсоаз Арну и младият господин Арну вече са там.
Те отново прекосиха двора, точно в момента, когато линейката на пожарникарите отнасяше тленните останки на Салк в Института по съдебна медицина на Карпантра. Жулиен се приближи към тях заедно с един полицай, който прошепна нещо на ухото на капитана. Алесандра се втурна към брат си и го прегърна.
- Търсили ли са нещо? Откраднато ли е нещо? - попита го тя.