- Нищо - отговори той лаконично.
При първата удала му се възможност Жулиен се бе втурнал в кабинета си и бе открил с ужас, че всички фактури за повърхностно активните вещества, както и някои други документи, липсваха. Нямаше ги и осемнадесетте хиляди евро, които бе отклонил и мислеше да реинвестира в счетоводството, в случай че Алесандра решеше да прегледа по-детайлно счетоводните сметки и изразеше неодобрението си. Снощи всичко си бе на мястото... Напълно съсипан, той си бе наплискал лицето с вода в съседната тоалетна, а после бе отишъл отново при хората, които водеха разследването.
Не можеше да им каже нищо за обира, защото това щеше да го постави в опасно положение. Защото никой нямаше ключ от кабинета му. А и нямаше следи от взлом. Нищо не бе разместено. Така че престъплението и кражбата бяха свързани помежду си. Налагаше се да изчака резултатите от разследването. Чувстваше непосилна умора и отвращение от живота. Искаше само едно - да иде при Матилд. Радиото, а после и вестниците щяха да раздухат случилото се, а може би вече го бяха сторили. Във всеки случай един от полицаите вече отговаряше на въпросите на четирима журналисти.
Мариус Гарбиани бе напълно способен да го накисне. Всички щяха да свържат убийството със смъртта на Франсис Арну и Реми. Тези трагедии му бяха отровили живота. Познаваше смъртта още от дете. Жулиен отново се качи в кабинета си, като остави Алесандра и Батист сами с полицаите. Взе бутилката с водка от малкия хладилник и напълни чашата си догоре. Устните, гърдите и тялото на Матилд... Само това имаше значение.
Щом влезе в заседателната зала, Алесандра видя разстроеното лице на майка си. В момента тя подписваше някакъв лист хартия, поднесен й от седналия срещу нея полицай. Щом вдигна очи и срещна погледа на дъщеря си, не можа да сдържи сълзите си.
- Аз съм прокълната! - възкликна тя.
- Мамо, какво общо имаш ти с всичко това? Изобщо не си виновна - каза нежно Алесандра. - Нямащ нищо общо със станалото.
- Точно това казвах на господина. Миналата седмица разговарях с този младеж по телефона. Не пожелах да отговоря на въпросите му и той разбра много добре защо. Бе извънредно учтив. Но защо е влязъл във фабриката?
- За момента не знаем нищо. Ще се наложи да остана тук с господата. Батист ще те откара във „Ванс“, а аз ще се прибера веднага щом приключим. Не знам колко време ще отнеме, но не се безпокой. Не ме чакайте за закуска - каза Алесандра.
В коридора тя се обърна към Батист:
- Мисля, че трябва да се обадиш на Жан Перо. Определи си среща с него. Покани го на вечеря днес. Доскоро.
Алесандра разказа на разследващия екип как бе протекла вечерта у майка й и уточни часа, в който се бе прибрала в дома си заедно с Батист. Поискаха подробности за Салк. Просто си вършеха работата и провеждаха най-стандартен разпит.
- За нещастен случай ли се касае, или за убийство? - попита Алесандра капитан Риготие, който влезе в залата.
- Много рано е за подобни заключения, госпожице Арну.
- И все пак имате ли някакво предположение?
- Никакво.
Капитанът поведе сам разпита, започнат от неговия колега.
- Имате ли врагове? Познавате ли хора, които искат да ви навредят? - попита я той, като я гледаше настойчиво.
- Врагове? О, не, не се сещам за такива. Попитахте ли за това брат ми?
- Да, и той ми отговори същото.
Тържественият тон на капитана смути Алесандра.
- Баща ви е починал преди малко повече от пет години. Мислите ли, че самият той е имал неприятели?
- Татко ли? Имаше доста хора, които не харесваше особено много, и те му отговаряха със същото, но чак пък да го убият... Не! - отсече тя, след като помисли малко.
- И все пак имате предвид някого? - продължи още по-на-стойчиво капитанът.
- Да, но... човек не може ей така, с лека ръка да сипе обвинения... Не, не. Категорично не.
- Сигурна ли сте ?
- Напълно.
- Може да промените мнението си или да се сетите за нещо. Няма да ви задържам повече. Ще продължим да разпитваме персонала, доставчиците, клиентите, а това ще отнеме доста време. Ще ви държа в течение за хода на следствието. Довиждане, госпожице Арну. Запазвам си правото да ви се обадя, ако ми трябват допълнителни сведения. Вече обясних на господин Арну, че нямате право да влизате във фабриката до ново нареждане. Вероятно така ще бъде четиридесет и осем часа. Най-много. Времето е необходимо на специалистите, за да си свършат работата. Напълно съзнавам последиците от подобни действия върху работата на предприятието, но не мога да пренебрегна нито една следа или евентуална улика.
Алесандра веднага си помисли, че тази мярка напълно устройваше брат й. Не беше кой знае колко разстроен от смъртта на младия журналист. Сякаш тази драма изобщо не го засягаше. Забеляза също, че колата на Жулиен не беше вече в двора. Бе си тръгнал, без да го е грижа какво ще стане с персонала, с нея самата. Постъпката му приличаше на бягство.