Тя рядко се обличаше по този начин. Беше пил много предишната вечер и не беше внимавал какво точно правеше тя. Ами тази кола? Имаше ли тя нещо общо с Жустин? Жулиен намали скоростта. Нямаше никакво желание да се среща с дъщеря си, особено след снощната сцена. А и бе малко вероятно тя да благоволи да говори с него. Колата не излизаше от ума му. Опитваше се да разбере чия бе тя. Мобилният му телефон звънна. Матилд бе получила съобщенията му. Била свободна от три до осем часа. Жулиен й разказа какво се бе случило. Имаше нужда да поговори с нея, да я види, да я подържи в ръцете си. Бе на ръба на нервна криза.
- Доскоро - каза й накрая той и натисна червената слушалка.
После избухна в ридания. Паркира колата до горичка с лаврови дръвчета и изключи мотора. Не можеха да го забележат от сградата. Вече разклатеният му свят се тресеше с всички сили. По едно време на тържеството си бе помислил, че нещата между него и дъщеря му ще се уредят. Батист му бе подчертано симпатичен. Бе съвсем различен от мъжете, с които сестра му се бе срещала досега. Стори му се, че това е добра поличба. А и Франсоаз Арну бе проявила доста голяма съобразителност, като беше поканила сина на аптекаря. Той бе успял да събуди интерес у Жустин, а и бе успял да задържи вниманието на девойката по време на вечерта... Жулиен беше готов да се закълне, че преди малко тя бе слязла от оная проклета кола... Дъщеря му дружеше с утайката на обществото... Само и само да му навреди!
Жулиен излезе от колата. Направи няколко крачки, за да си поеме въздух. През клоните на дърветата забеляза пред входа на къщата полицейска кола. Уплаши се. Нямаше нито сили, нито пък смелост да понесе още един разпит. Обърна се и влезе пак в колата. Щом като отново излезе на пътя, подкара колата към Карпантра. Щеше да изчака Матилд в някой бар. Не бе в състояние да подреди мислите си. Може би щеше да види нещата по-ясно след срещата си с младата медицинска сестра.
* * *
- Благодаря ви, че ми предоставихте списъка на гостите си от снощи, госпожо Арну - каза старшина Мартен. - Трябва да проверим какво е правил всеки от тях.
Съжалявам, че ви карам да вършите неща, които вие бихте окачествили като оскърбление, но те са абсолютно необходими. Така постъпваме и с персонала на „Ла Провансал“, и с екипа на „Еко дю Миди“. Ще получим резултатите от аутопсията следобед и ще ви информирам начаса какво сме научили.
Беше изключително учтив. Въпросите му бяха ясни и директни.
- Според списъка, освен сина ви Жулиен се налага да разпитам и внучката ви. Това е всичко, що се отнася до обитателите на дома ви. Баща й или вие самата можете да присъствате на разпита. Впрочем касае се за чиста формалност.
- Ще бъда до нея - заяви Франсоаз Арну, която не искаше да се разиграе нова драма между бащата и дъщерята пред тези чужди хора. Още повече че те бяха от полицията. - О, ето я, тъкмо се прибира.
Жустин бе спуснала краката си на земята и паркираше мотора си. Тя неволно отстъпи назад, а това не убягна от вниманието нито на баба й, нито на полицая.
- Жустин, скъпа, не се плаши! Имало е инцидент във фабриката и имаме нужда от теб.
- Няма да ви отнема много време - побърза да добави старшина Мартен, видимо впечатлен от чара на новата си съ-беседничка.
Жустин свали каската си и разтърси глава с добре пресметната флегматичност. Приближи се до баба си и Мартен, без да бърза. Бе чула по радиото в колата на Манюел, че във фабриката е открито тяло на мъж. Манюел я бе уверил, че няма нищо общо с това. Впрочем беше й все едно. Бяха си поделили парите. Тя бе взела и документите и със злобна усмивка бе добавила:
- Ще видя дали мога да си послужа с тях, за да съсипя оня глупак - моя родител от мъжки пол.
Документите в момента бяха в раницата, която тя носеше малко демонстративно.
- Побързай, Жустин. Не карай господина да те чака. Нека седнам тук, в малкия син салон.
При тези думи Франсоаз Арну влезе в къщата, а на полицая се наложи да държи известно време вратата, преди Жустин да благоволи да влезе вътре. Младото момиче дори не го погледна. Седна на една табуретка и сякаш за да я изложи на показ, остави на видно място раницата си върху една малка масичка, заедно с мобилния си телефон, който току-що бе извадила от джоба на блузона си. Придаде на лицето си израз на досада и разсеяност. Баба й я наблюдаваше малко озадачена от подобна проява на безочие, но не посмя да й каже нищо пред следователя.
- Ако обичате, разкажете ми накратко как прекарахте времето си снощи.
- Ами обърнете се към госпожа Арну - отвърна тя презрително.