- Жустин!
- Ти знаеш къде бях, така че му кажи...
- Само че аз задавам този въпрос на вас, госпожице. Разкажете ми къде бяхте между осем часа вечерта и два часа след полунощ.
- Тук, на рождения ден.
- Баба ви ни каза, че сте напуснали празника около един часа след полунощ и че никой не ви е виждал до закуската.
- Легнах си.
- Да, но все пак сте излезли от къщата, след като се връщате сега... Кога по-точно?
- Излязох към осем часа. Никой не бе станал все още. Не обичам да закусвам сама и затова отидох в Солт при моята приятелка Клемантин. Това е всичко.
- И как е името на тази приятелка?
- Ами току-що ви го казах.
- Да, малкото й име, а как е фамилията й?
- Открийте го сам - подхвърли Жустин с презрителна усмивка. После внезапно стана, събра нещата си и излезе.
- Извинете я. Трудно дете.
- А вие познавате ли тази приятелка, за която говори?
- Признавам, че не. Излизам малко, а и тя често сменя приятелките си, както и приятелите си впрочем.
- Няма да злоупотребявам повече с времето ви, госпожо. Много държа да ви благодаря за проявеното разбиране.
- Вършите си работата. Бедният младеж... Бил ли е женен? Има ли деца?
- В момента моите сътрудници проучват фактите.
След като старшина Мартен си тръгна, Франсоаз се качи в стаята на Жустин. Почука, но не получи отговор. Завъртя бравата, но вратата бе заключена. Наостри ухо и чу, че водата в банята тече. Каза си, че Жустин има нужда да се поосвежи. Поведението й бе необяснимо. Щеше да разбере коя е тази Клемантин. Трудно бе да държи в желязна хватка внучката си, защото тя получаваше отлични бележки в училище и току-що бе издържала блестящо зрелостния си изпит по френски език. Така че логично бе да й поотпусне малко юздите... И все пак Жустин си позволяваше твърде много, говореше каквото й изнася, а езикът, който бе държала на баща си вечерта преди рождения ден на баба си, бе потресъл дълбоко Франсоаз. Щеше да поговори по този въпрос с доктор Валтон. В живота й бе имало достатъчно трагедии, така че на всяка цена трябваше да предотврати заплахата, която предчувстваше, че е надвиснала над главата на единствената й внучка. В грамадната кухня завари Алесандра и Батист, които помагаха на Розлин да подреди купищата измити съдове от празника.
- Такъв е целият ми живот. Започва като приказка, а после някоя неочаквана трагедия разваля всичко - каза Франсоаз, като се отпусна на един стол. - Жустин се държа безобразно с полицая. Направо ме досрамя.
- Нищо ли не й каза? - попита Алесандра.
- Исках да го направя, само че се е затворила в стаята си.
- Искаш ли чаша кафе?
- Няма да откажа. Батист, сигурно сте си изградили вече представа за нашето семейство. Смятате, че е окаяно, жалко... Само че с какво съм заслужила всичко това?
- С нищо, мамо, с нищо. Ние не носим никаква отговорност за смъртта на младия журналист.
- Ами клетите му родители? Та нали знам какво е да загубиш син!
- Розлин е приготвила студено ястие с онова, което остана от празника. Ще останем да хапнем с теб. Опитвам се да се свържа с Жулиен, но всеки път попадам на секретаря му. Не знаеш ли къде е?
- Нямам никаква представа. Никога не ми казва къде ходи и какво прави.
Обядваха под един гигантски чадър. Алесандра забеляза, че майка и се бе поотпуснала от напрежението. Батист полагаше неимоверни усилия да я разсмива, за да отклони вниманието й от мислите какви ще бъдат последиците за фабриката - щеше да пострада производството, да намалеят поръчките, а и злите езици в Солт, които вече се бяха развързали и нямаше да спрат...
- Има един човек, който сигурно и този път се радва на онова, което ни сполетя. Имам предвид Мариус Гарбиани, разбира се - каза Франсоаз. - Представи си! Имал планове за „Ла Провасал“.
- Гарбиани?! - възкликна Алесандра.
- Ами да. Жулиен ми говореше, че щял да откупи някакви акции. Нищичко не разбрах. Казах му, че докато съм жива, Гарбиани няма да припари до фирмата. Та той изкупи всичко, каквото можа, в околностите. Семейство Арну не е за продан.
- Не разбирам какво искаш да кажеш, мамо.
- Ще трябва да поговориш с брат си. Между другото, забраних му да произнася това име пред мен. Но така или иначе, Батист, аз съм извънредно доволна, че сте тук в такъв труден момент. Знаете всичко за нас. Видяхте ни във възможно най-добрата светлина снощи. Празненството по повод рождения ми ден бе доста успешно. А и вие като нас сте засегна! от инцидента във фабриката, защото е свързан с ваш колега.
- Жан Перо, директорът на „Еко дю Миди“, ще дойде да вечеря с нас тази вечер в „Естамине“ - каза Алесандра. - Така двамата с Батист ще могат да си поговорят.