- Разследващият полицай ми каза, че ще уточнят някои неща късно следобед. Ще са наясно дали се касае за инцидент, или за...
Тя не довърши изречението си.
- Мамо, опитай се да си починеш. Ще мина покрай фабриката да видя какво става и ще се опитам да открия Жулиен. Не си блъскай главата заради Жустин. Тя е в разгара на пубертета. Има и по-страшни неща.
- Но това не значи, че и с нея не се случват такива неща -промърмори Франсоаз сякаш сама на себе си.
- Какво имаш предвид, мамо?
- Засега нищо. Но ще трябва да поговоря сериозно с нея.
- Мамо, трябва да поспиш малко следобед. Батист и аз ще се оправим сами с вечерята. Просто обикновен приятелски разговор.
При тези думи Алесандра целуна майка си. Батист спонтанно последва примера ѝ.
6.
Алесандра мълчеше. Батист също не бе особено разговорлив. Мислеше за приятелката си и за осеяния й с трагични епизоди живот. Чувстваше, че е безсилен да я утеши, защото за нея нямаше утеха. Бе се разиграла поредната трагедия. Бе умрял човек. Батист имаше усещането, че Ян Салк е бил убит другаде и е бил пренесен в „Ла Провансал“ със специална цел. А най-странното от всичко бе, че в статиите на журналиста за известните личности в областта нямаше нищо, което да предизвика гнева им. Приличаха на ласкателни портрети. Благодарение на опита си Батист надушваше едновременно и съмнителни сделки, и престъпления. Но защо именно това тихо селце бе станало място за уреждане на сметки? Може би престъплението не бе дело на местни хора, а на лица от деловия свят? Въпреки добродушния си вид Салк имаше остър поглед и съвсем не бе беззъб, макар че криеше хапливостта си зад детинската си усмивка... Разполагал е с някакви доказателства и дори с улики. Батист можеше да се закълне в това. Щеше да предложи на директора на „Еко дю Миди“ да направи собствено разследване за вестника. Перо не можеше да му откаже подобно нещо. А резултатите от аутопсията щяха да бъдат неговата отправна точка.
Батист погледна Алесандра. Пътуваха към „Естамине“. Преди да се върне във фабриката, Алесандра трябваше да вземе някои папки. Поискала бе да шофира, за да се съсредоточи върху нещо и по този начин да не се поддава на отчаянието си, което, макар и безмълвно, очевидно я измъчваше жестоко. Франсоаз Арну не разбираше какво става и бе рухнала психически от случилото се. Това бе напълно разбираемо. Щеше ли да помогне на децата си? А ако трябваше да вземе страна, кого от двамата би подкрепила? Алесандра или Жулиен?
- Ако обичаш, набери Жулиен от моя мобилен телефон -помоли го Алесандра. - И ако ти отговори, кажи му, че ще бъда във фабриката към четири следобед и че ще го чакам там.
Батист попадна за пети път на гласовата поща на Жулиен и този път не остави съобщение.
- Каква игра играе брат ми, Батист? Излиза, че след като съм се срещнала с журналиста, съм отговорна за смъртта му!
- О, не.
- Жулиен реагира винаги по този начин. Не поема никаква отговорност. Изключително доволен е, че неприятностите се струпват върху мен. А може да смята, че идвайки във Франция, съм донесла със себе си и лош късмет.
Пристигнаха в „Естамине“ и Алесандра паркира колата. После подхвърли:
- Ами Осин? Защо Жулиен не ме е уведомил, че си е подал оставката?! Би могъл да ми изпрати съобщение по електронната поща. Направи ли ти впечатление, че и мама не бе в течение?!
- Мислиш ли, че ще можеш да влезеш във фабриката?
- В административната част - да, но са забранили всякакъв достъп до производствените помещения и складовете, които са разположени в други сгради. Ама че ужасно положение! Имам чувството, че съм изживяла някакъв кошмар, и се страхувам да не започне отново.
- Кажи ми какво да направя, за да ти помогна?!
- Опитай се да разбереш какво знае Жан Перо и виж какво може да се направи с негова помощ и ако не те затруднява -заеми се с покупките. Опитай се чрез твоите източници да намериш сведения за Ян Салк. Жулиен е отказал да се срещне с него, с други думи, желанието му да го интервюира го е направило подозрителен... Няма никаква логика... Питам се какви ли поразии е направил брат ми... Осин сигурно е знаел нещичко или поне така се надявам. Едно време споделяше всичко с мен... Е, добре, приготвям каквото ми е необходимо и тръгваме...
- Защо ли са убили Ян Салк? - разсъждаваше на глас Батист.
- Казаха, че се е удавил.
- Това твърдят за момента, но... Чуй ме, Алесандра, не трябва да поемаш никакви рискове. А когато със сигурност знаем, че се касае за убийство, ще поговоря с капитана за мерките, които трябва да вземат за твоята безопасност и за безопасността на семейството ти.
- Убийство? Така ли мислиш?