- Не мисля нищо.
Той я притегли към себе си и нежно я притисна в прегръдките си. Разбра, че и тя има подобни съмнения, но за момента действителността бе твърде сурова и бе невъзможно човек да я възприеме веднага. Трябваше й малко време, за да осъзнае, че се бе случило нещо гадно, което дълго щеше да трови живота и...
- Ще направя кафе.
Десет минути по-късно Алесандра слезе от стаята си в салона, а чантата й бе пълна с папки. Носеше и лаптопа си.
- Кой би могъл да го убие? - попита тя, докато си пиеше кафето. - И защо? Изглеждаше съвсем безобиден.
- Следователите ще си свършат работата, а пък аз - моята. Не се тревожи твърде много. Аз съм тук.
- За щастие. Ако трябваше да се изправя сама очи в очи с тази нова трагедия, струва ми се, че щях да зарежа всичко...
- Нямаше да постъпиш така. Ти си силен човек, Алесандра.
- Да вървим, а?
Пред портала на фабриката дежуреше полицай. А в двора все още имаше две полицейски коли. Разпитът на петдесетте служители продължаваше. Батист тръгна към складовете, а Алесандра се качи на етажа, където бяха кабинетите.
- Алис, ще бъда в кабинета на Жулиен.
- Заключен е, госпожице Арну - отговори й секретарката.
- Ами тогава дайте ми ключа.
- Само господин Жулиен има ключ за кабинета си.
- Откога?
- От последното ви пътуване.
Алесандра вдигна рамене. Наистина тук имаше нещо гнило.
- В такъв случай ще работя в залата в дъното на коридора. Кажете на господин Локар да дойде при мен след половин час с отчета за миналата година и счетоводните сметки от януари досега.
След като затвори вратата, Алесандра стовари папките върху масата и включи лаптопа си. Намери телефона на Осин Бенмалек и му позвъни. Звъня дълго и дълго чака да вдигнат телефона...
- Вие ли сте, госпожо Бенмалек?
- Алесандра!
- Значи ме позна по гласа, а, Ясмина?
- Гледахме репортажа по телевизията следобед. Беше ужасно. Осин е съсипан. Предполагам, че искаш да говориш с него.
- Да, ако е възможно...
- Той е в лабораторията. Ще ида да го повикам.
През прозореца Алесандра видя как двама служители си тръгнаха. Изглеждаха уморени. Забеляза и Батист, който разговаряше с един полицай. Полицаят сочеше с пръст към земята и му показваше нещо.
- Здравей, Алесандра.
- Здравей, Осин. Ще говоря направо. Искам да те видя час по-скоро.
- На твое разположение съм.
- Ще се видим утре. Не знам кога. Зависи колко време ще съм нужна тук. Да кажем, някъде към три-четири часа.
- Как приема събитията майка ти?
- Ще поговорим утре, ако нямаш нищо против.
Осин затвори. Алесандра бе напълно объркана. Познаваше Осин и Ясмина, откакто се помнеше. Нямаха деца и я имаха за свое дете. Осин Бенмалек я бе научил на всичко, което знаеше. Бе един от най-блестящите студенти в Алжирския университет и бе получил стипендия, за да учи химия в Париж. Искаше да създава парфюми. Само че войната бе попречила на намеренията му. Наложило му се да остане във Франция и цели десет години да работи в цех за щамповане на платове в Авиньон. После се бе запознал с Франсис Арну, който му бе дал възможност да се заеме с истинското си призвание. Бе надарен с уникално обоняние, което начаса разпознаваше трите олфактивни* нотки** на всеки парфюм. Алесандра си спомняше как той я обучаваше и и обясняваше всяка от тях.
*Олфактивен – свързан с обонянието (лат. olfactus – обоняние). – Б.пр.
**Има се предвид олфактивният ефект на една-единствена миризма. Използва се и за описание на изпарението на парфюма, което се осъществява на три етапа (върхов, среден и основен). – Б.пр.
Пред очите й и досега бяха двамата с баща й. Те бяха неразделни и разговаряха безкрай в лабораторията, облечени неизменно в белите си работни комбинезони. Осин поглеждаше над малките си кръгли очила с железни рамки и обясняваше на Алесандра какво да прави.
- Отвори внимателно шишенцето и после бавно го поднеси към носа си. Веднага ще добиеш първото си впечатление. То е леко и нетрайно. Това е върховата нотка. Следва средната или сърцевинната нотка - тя не е толкова спонтанна и натраплива, но затова пък по-трайна. Това е „темата“. После идва ред на основната нотка. Понякога тя остава импрегнирана години наред в някоя тъкан, кожа, дърво. Именно благодарение на нея човек се пристрастява към някой парфюм. Той остава в паметта му, защото ароматите, следователно и парфюмите, се запомнят завинаги.*
*Всеки парфюм е създаден посредством т.нар. „пирамида на миризмите”. В най-високата част са миризмите, които се натрапват, но са нетрайни – върховата нотка трае от няколко минути до 2 часа. В средната част са по-различните миризми – сърцевинната нотка има живот до 8 часа, а в основата са есенциите, извлечени от животински продукти, въздействащи на подсъзнателно, първично ниво (мускус, амбра от спермацетов кит и боброва мас).Основната нотка има трайност до няколко дни. – Б.пр