Леко покашляне стресна Алесандра и тя подскочи. Господин Локар бе застанал на вратата.
- Радваме се, че се върнахте, госпожице Арну. За съжаление...
- Благодаря ви, господин Локар. Обстоятелствата наистина са странни. Разпитаха ли ви вече?
- Да. Какво съм правил снощи. Каквото питаха и всички останали. Донесох счетоводните документи, които поискахте.
Тя ги прегледа внимателно. После ги сравни с документите, които Жулиен й бе изпращал, докато бе в Африка. Нещо не се връзваше... Имаше разлика в някои редове в разходната част на отчета. Особено подозрително бе едно име, което фигурираше в отчетите всеки месец - Вантиве. Жулиен не й бе изпращал документи, в които то се споменава.
- Кой е този човек? - попита Алесандра. - Някой нов доставчик?
- Не. Това е производителят на перилни препарати, който стана съдружник на „Ла Провансал“. Вие сте подписали...
- Нищо не съм подписвала. Дори не съм в течение...
- Но... господин Жулиен и майка ви са сложили подписите си до вашия...
- Я ми покажете и тези документи.
- Те са в кабинета на господин Жулиен.
- ... за който и вие нямате ключ.
- Не, госпожице.
- Естествено. И какво точно правим с този Вантиве, освен че му изплащаме дивиденти?
- Доставяме му синтетични парфюми.
- Синтетични парфюми ли?!
- Господин Жулиен...
- Не ми пука за господин Жулиен. Дайте ми книгата със списъка на доставчиците.
Алесандра попадаше от една изненада на друга. Защото разбра, че производителите на жасмин, зехтин, лавандула, тим, розмарин, хвойна, с една дума - на всички съставки на естествените парфюми, вече не работеха с „Ла Провансал“.
- Дайте ми и книгата за поръчките, ако обичате.
Аха, пак Вантиве. Каритово масло. Ето и серията козметични продукти, създавани в Буркина Фасо. Господин Локар изглеждаше притеснен. Алесандра го гледаше, без да е в състояние да проговори. Катастрофата бе пълна. Истинско бедствие.
- Виждам, че не сте били в течение. Не мислете, че представям положението в черни краски за удоволствие. Просто съм длъжен да ви кажа истината. От пет месеца имаме проблеми с трезора. Банката прие да покрие надниците и задълженията на работниците за юни и юли. Ако до края на август няма промяна, вероятно ще ни задължат да им представим баланса. Тазсутрешната трагедия не оправя нещата, освен ако, докато трае разследването, не замразят дейността ни. Защото това би ни дало малко време, за да си поемем глътка въздух.
Алесандра стоеше неподвижно като статуя. Тялото й не реагираше. А разумът й сякаш се давеше в плаващи пясъци.
Четиридесетте години усилия на баща й бяха унищожени. Предприятието на семейство Арну произвеждаше синтетични парфюми. „Ла Провансал“ бе се превърнала в посмешище в професионалните среди! Тя стана, но бе принудена отново да седне в креслото. Краката й отказваха да й служат.
- Не се ли чувствате добре? Чаша вода? - предложи със заекване Локар, който бе доста притеснен.
- Да, ако обичате - проговори с неимоверно усилие Алесандра.
Жулиен я бе предал. А най-лошото бе, че бе предал и баща си. Бе фалшифицирал документи. Бе станал престъпник. Мръсник, при това - и подлец. Укриваше се, докато бурята отмине. И какво общо имаше Ян Салк с всичко това? Дали не бе открил нещо. А Жулиен...
Локар се върна с чаша вода. Отвори прозореца и седна до младата жена. Алесандра изпи на един дъх водата със затворени очи. Надяваше се, че щом в гърлото й влезе последната глътка, ще се събуди и кошмарният сън ще е свършил. А един глас й нашепваше: „Четирима мъже...“. Тя простена. Локар подскочи.
- Извинете ме.
- Разбирам ви. Какво трябва да направя сега?
- Още не знам. Разчитам на вашата дискретност. Персоналът не трябва да научава нищо. Моля ви отсега нататък да докладвате само и единствено на мен и да ме уведомявате за всичко, което брат ми прави или нарежда да се прави. Това е в интерес на предприятието. Ами представителят на синдиката? Той не направи ли някакво възражение след промяната на стратегията?
- Не, госпожице.
- Благодаря ви, господин Локар.
Алесандра остана сама. Жулиен щеше да отиде в затвора. Измама. Подправяне на подпис. Фалшифициране на счетоводни документи. Щяха да му дадат най-малко пет години. А „Ла Провансал“ щеше да фалира! Внезапно изпита срам. Заради брат си, заради майка си, заради самата себе си. Какво ли щеше да си помисли Батист за семейството им?! Толкова се гордееше с успехите си в Африка, а сега всичко пропадаше, защото Жулиен бе не само некадърник, но и негодник. Упрекваше се, че докато бе в Угадугу, не бе преглеждала по-внимателно документите, че не бе проверила доколко достоверни бяха слуховете за затрудненията на фабриката. Бе изцяло отдадена на щастието си, на любовта си с Батист. Бе решила, че никога вече няма да я постигне нещастие. А днес то се стоварваше върху нея като гръм върху стар дъб. Ако Батист си вдигнеше чуковете и побегнеше, като разбере, че бъдещият му зет е мошеник и крадец, тя нямаше да го упрекне. Жулиен бе очернил цялото си семейство.