Вътрешният телефон звънна. За каква ли нова катастрофа щяха да й съобщят сега?
- Капитан Риготие иска да разговаря с вас - чу тя гласа на Алис. - Да ви свържа ли?
- Да. Слушам ви - каза Алесандра уморено.
- Бих искал да ви видя възможно най-скоро.
- Елата веднага. Аз съм във фабриката.
- Идвам след десет минути.
- Чакам ви.
Алесандра с усилие стана от стола. Отиде до прозореца и си пое дълбоко въздух. После се върна до масата и седна отново. Бе изтощена до крайност. Напълно объркана. Съсипана. Унощожена. След четвърт час капитан Риготие влезе при нея заедно с Батист.
- Срещнахме се долу - обясни Батист.
От пръв поглед той разбра, че Алесандра не е на себе си.
- Батист, би ли отишъл да донесеш още един стол?
Нямаше нужда Батист да си прави този труд, защото Алис вече носеше стол. Капитанът изглеждаше също толкова притеснен, колкото и господин Локар. Алесандра отгатна какво са открили следователите - Ян Салк е бил убит.
- Резултатите от аутопсията показват, че Ян Салк е умрял от удавяне, но преди това е бил упоен и приспан. Донесли са го в безсъзнание до резервоарите, като очевидно са минали през прозореца. Смъртта е настъпила между полунощ и един часа сутринта вследствие на потапяне на главата във водата. Приспивателното е било вкарано в тялото около двадесет и два часа. Още не знаем какво точно е било то. Имахте ли време да помислите върху въпроса, който ви зададох тази сутрин: дали имате неприятели.
- Не, не. Нямах време да размишлявам. Извинете, но има и други неща, които...
- ...които биха могли да имат нещо общо с разследването?
- Не зная.
- Очакваме резултатите от лабораторията. Не открихме отпечатъци... Има само отпечатъци на хората, работещи в сградата. Госпожице Арну, имаме нужда от вашата помощ. Върнали сте се от Буркина Фасо преди три дни. Дали сте интервю на Ян Салк, а на другата вечер към двадесет и два часа, а може би и по-рано, той среща убиеца си, който може и да не е действал сам. Никой не е чул стъпки, но намерените следи от обувки правят предположението ми напълно правдоподобно.
- Салк ни спомена, че му предстои среща с Мариус Гарбиани. Каза ни го вчера сутринта - уточни Батист.
- Вече разговаряхме с господин Гарбиани. Срещата е била изключително сърдечна. Думите му бяха потвърдени от сина му Морган, въпреки че той е присъствал само на началото на интервюто. Господин Гарбиани-баща се е обадил по телефона на директора на „Еко дю Миди“, за да му благодари. Господин Перо, който дойде за разпознаване на тялото, потвърди казаното от него.
- Намерихте ли документите му за самоличност? Нищо ли не е откраднато от бюрото му във вестника? - попита Батист.
- Мотоциклетът му бе паркиран на площада близо до уличката, където е живеел. Намерихме и раницата му, в която бяха личните му документи, също и една флашка, а в багажника имаше и някои други документи.
- Значи причина за убийството не е бил обир - заключи Батист.
- Очевидно не.
- А какво съдържа флашката?
- Готовите вече статии за поредицата интервюта.
Алесандра не проговори по време на целия разговор. Слушаше разсеяно двамата мъже. Думите им достигаха до съзнанието й като два блъскащи се един в друг словесни потока. Брат й - убиец?... Невъзможно. Мошеник, подлец, но и убиец, защото Жулиен бе разрушил семейното предприятие и така символично бе убил и баща си...
- Госпожице Арну, възможно ли е някой от конкуренцията да се опитва да ви навреди? Помислете добре. Някакво отмъщение? Имате интереси в Африка, може би там има някаква следа, която бихме могли да проверим?
- Честно казано, не виждам каква. Та аз се върнах във Франция едва преди три дни...
Алесандра замълча. Да не би убийството да имаше нещо общо с онова, което тя откри в счетоводните сметки и управлението на Жулиен? Но в такъв случай не беше ли то един вид предупреждение... А дали и Жулиен не бе в опасност? Мислите й препускаха бясно. Искаше й се да сподели подозренията си с Батист.
- Предполагам, че сте задали тези въпроси и на брат ми? - попита Алесандра, за да спечели време.