-Да.
- А мога ли да знам какво ви отговори той?
- Даде ми същия отговор като вас. Позволявам си да бъда настойчив, защото имаме оскъдна информация. И за да бъда напълно откровен - не разполагаме с почти нищо. Случилото се е дело на професионалисти. Ако имате нещо, за което да се заловим...
Алесандра изживяваше нечовешки мъки. Бе напълно наясно, че не бива да хитрува, но как можеше да издаде нередностите, които бе извършил брат й?
Батист я наблюдаваше. Забеляза борбата, която водеше със себе си. Не можеше да се намеси. Предугаждаше, че след като бе проверила щателно счетоводните документи, бе открила онова, от което се боеше. Впери настойчиво погледа си в нея, за да я насърчи да говори. Алесандра стана, направи няколко крачки и отиде до прозореца. В някой от кабинетите звънеше телефон, един от камионите в двора тъкмо потегляше за някъде. Алесандра стоеше с гръб към двамата мъже. Накрая заговори:
- Току-що открих някои неща, но все още не зная доколко далеч се простират последиците от тях. Така че ви моля да проявите изключителна дискретност по отношение на онова, което ще споделя с вас, защото под въпрос е работата на петдесет и трима души или, с други думи - затварянето на фабриката. Това не е шантаж, а ужасната гола истина.
После се обърна към тях. По бузите й се стичаха сълзи. Не седна, а се облегна на стената. Обясни им какво й бе показал господин Локар, разказа как брат й е подправил подписа й, не пропусна и че групата „Вантиве“ е станала съдружник на фирмата. Уточни пред капитан Риготие, че за момента не подава никакво оплакване срещу брат си. Най-напред бе необходимо да се разплетат обърканите конци и да се потърси начин за спасяването на „Ла Провансал“.
Алесандра бе възвърнала спокойствието си. От нея дори лъхаше известна студенина. Сякаш току-що се бе сдобила с непобедимо оръжие, което възнамеряваше да използва, без да й мигне окото.
- Не зная нищо за групата „Вантиве“, на която „Ла Провансал“ продава синтетични парфюми. Никога не сме произвеждали такива - от създаването на фабриката за сапуни от баща ми до неотдавна... Не мога да уточня кога точно са се променили нещата, но датата е съвсем скорошна. „Ла Провансал“ винаги е произвеждала естествени парфюми и именно на тях тя дължи славата и репутацията си.
Капитанът не я прекъсна нито веднъж, а я остави да следва хода на мислите си на глас.
- Брат ми не е убил Ян Салк, нито пък е накарал да го убият. В това съм сигурна. Не мога да ви кажа нищо повече. А дали журналистът е разследвал други фирми освен онези, чиито представители е интервюирал за серията репортажи, посветени на областта?
- Неговият директор и главният му редактор ни увериха, че не е правил подобно нещо. Били му възложили след тези статии да отрази фестивалите в областта. Бяхте откровена, ще ви отвърна със същото. Всичко води до убеждението, че престъплението е свързано с вашето предприятие - пряко или косвено. Това, което споделихте е мен, съвпада с някои елементи от разследването, а именно - че убийството е дело на професионалист.
- Изложени ли са на опасност госпожица Арну и членовете на нейното семейство? - попита Батист.
- Не казвам „да“, но имам известни съмнения. Все пак, бъдете внимателни, бдителни. Обадете ми се при най-малкото подозрение...
Капитан Риготие стана и се сбогува.
Батист прегърна Алесандра. Тя не помръдна. Залюля я нежно като дете. Галеше косите й. Бе напълно наясно с размера на пораженията във фирмата - в краткосрочен и дългосрочен план, а също и с безсилието на Алесандра. Трудно му бе да сложи в ред мислите си, не бе в състояние да разсъждава. Умът му бе скован от ужасното положение. Но все пак трябваше да предприеме нещо, да действа, да спаси Алесандра, да й помогне.
- Връщаме се у дома - прошепна й той.
Алесандра кимна с глава. По бузите й отново се затъркаляха сълзи, които тя избърса с опакото на ръката си.
- Ще взема папките - каза тя, като се освободи от прегръдката на Батист. После вдигна телефона и повика Алис.
- Тръгваме си. Ще дойда утре малко преди обяд. Предупредете господин Локар.
Батист й помогна да отнесе папките в колата и седна зад волана, а щом пристигнаха в „Естамине“, се зае с вечерята. Надяваше се, че Жан Перо ще свали картите на масата. А той, Батист, щеше да направи собствено разследване със или без съгласието на директора на „Еко дю Миди“. Очевидно Салк е знаел нещичко и някой се е канел да натопи „Ла Провансал“. Само че кой? И защо? Отговор нямаше. Не му бе останало време да пазарува, така че направи салата с продуктите, които намери в хладилника. Претопли във фурната остатъка от печеното и нареди масата за вечеря на терасата. Не се решаваше да обезпокои Алесандра. Очевидно тя имаше нужда да бъде сама.