Жан Перо сигурно все още бе човекът, когото добре познаваше - приветлив, любезен, с остър като бръснач ум, не оставящ нищо на случайността. Но същевременно държеше много на собственото душевно и физическо удобство, дори с риск да го сметнат за демагог. Дълго и старателно се бе възпитавал как да проявява гъвкавост и я използваше без всякакви скрупули. Батист щеше да се опита да го задържи на своя страна, да го направи свой съюзник. Очертаваше се деликатна битка.
Сега, след като знаеше за затрудненото положение, в което се намираше „Ла Провансал“, и за престъпленията, извършени от брата на Алесандра, трябваше да играе твърдо и решително, за да не събуди подозренията на своя колега по перо. Какво ли е знаел Салк и откъде е черпил информация? И само един ли е бил източникът?
- Е, как върви? Справяш ли се?
Батист не бе забелязал Алесандра, която бе застанала до кухненския прозорец.
- На война като на война!
Съжали за горчивото си чувство за хумор. Тя пак бе плакала, защото очите й бяха зачервени.
- Да ти предложа ли питие? Какво пие твоят приятел?
- Червено вино, освен ако с възрастта не е минал на уиски или пък на вода...
- В такъв случай - червено вино за всички. Имам едно прекрасно „Жигондас“* от „Шато дьо Триньон“ в избата. Но да се върнем на нашите проблеми. Смяташ ли, след всичко, което чу преди малко, че той ще ни помогне?
*Червено вино от сортовете грозде мураедър, сира и сензо от изба „Шато дьо Триньон”. – Б.пр.
- Остави ме да опитам. Това си е моя битка. Нека всеки си остане в неговата област. Добре направи, че каза на капитана какво е положението във фабриката.
- Бях в шок. Дори нямах време да размисля. Направо се хвърлих в дълбокото. Е, толкова по-зле за Жулиен. Трябва да спасим „Ла Провансал“. Почакай... Чувам шум от кола. Сигурно е твоят приятел Перо.
Директорът на „Еко дю Миди“ пресече двора на „Естамине“ с решителни крачки. Жан Перо изпитваше повече досада, отколкото тревога от смъртта на Ян Салк. Батист познаваше твърде добре тайните на журналистическия занаят и психологията на неговите играчи, за да разбере веднага, че нещо не бе както трябва. Да, нещо не се връзваше. Така или иначе, двамата с Перо единодушно изказаха мнението си, че щом медиите се заемат е някое престъпление, объркват работата на ченгетата и променят хода на следствието.
- Аз съм от другата страна на барикадата - въздъхна Жан Перо. - Направо нямам думи за положението, в което се намирам. Не мога да използвам събитието, което така или иначе засяга моя вестник, и нямам право да го превърна в сензационна новина...
Бе постъпил във вестника преди тридесет години като журналист на свободна практика. Тогава ежедневникът излизал в тираж 500 000 екземпляра и се разпространявал в седем департамента. А днес бе цяло чудо, ако „Еко дю Миди“ достигне 150 000 екземпляра. Пък и можеше да се купи единствено във Воклюз, Буш дю Рон и Алп дьо От Прованс. Перо бе минал през всички стъпала на занаята и сега бе директор. Така че на него се падаше тежката задача да трепери за резултатите и да бяга от сензациите.
- Ние сме сравнително сговорчиви. Така че статиите на Салк се вписваха чудесно в политиката ни и отговаряха на очакванията на читателите ни, въпреки че понякога той не се съобразяваше с обидчивостта им. Смъртта му е ужасен шок. Така или иначе, нашата професия е длъжна да бъде в услуга на истината - заключи той.
- Настоявам да бъдеш колкото се може по-дискретен, защото само така час по-скоро ще извадим на бял свят мотивите за престъплението - заяви Батист.
Перо каза, че вече бил уредил този въпрос с полицията, главния прокурор и следователя. Е, изтичала информация тук-там, но най-важното било да не се насърчават и подхранват лъжливи изявления. Така че нито Алесандра, нито някой друг член от семейството не трябвало да се съгласява на интервюта.
Симпатията, която двамата мъже изпитваха един към друг, не успя да допринесе за разведряването на атмосферата по време на вечерята, която при други обстоятелства би била изключително приятна.
- Правя собствено разследване. Заради Алесандра. Съгласен ли си да обединим силите си, или предпочиташ да действаш сам? - попита Батист.
Жан Перо не отговори веднага. Запали си пура, която извади от кожена кутия за пури. Предложи на Батист, но той отказа. Дръпна силно, издуха дима и едва тогава каза:
- Почти съм сигурен, че Салк е открил нещо голямо и че се е готвел за удар. Но не разбирам какво общо има „Ла Провансал“ с всичко това. Не откриха нищо в компютъра на бюрото му. А и програмистите ме уведомиха, че са го преровили десет часа преди Салк да бъде убит. Посетих приятелката му. Тя не знае нищо, не разполага с нищо, а и Салк не й е казвал нищо. Бременна е в четвъртия месец. Не бях особено настоятелен. Виждаш каква трагедия изживява това момиче...