„...Открили са амониеви соли в река Грес, близо до община Варс. Причина за замърсяването е изтичане на забранено повърхностно активно вещество, използващо се при производството на синтетични парфюми. Професионалистите, които са натоварени с разследването, все още не са открили източника на замърсяването“ - говореше репортерът.
Жулиен угаси телевизора с досада. За да се успокои, си каза, че не само той използва този вид продукти... В края на краищата, бе взел всички предпазни мерки. Нямаше как да стигнат до „Ла Провансал“. Изяде спокойно и с наслада препечените филийки, изпи кафето си. Налагаше се да поиска обяснение от дъщеря си за онзи тип с нисана, но бе по-добре да не я буди, а да изчака удобен момент. Имаше по-спешни неща... Трябваше да отиде веднага във фабриката, а после да пораздруса малко банкера си, за да запълни дупката от осемнадесет хиляди евро в трезора, защото с манията да рови навсякъде сестра му вече непременно бе открила липсата.
* * *
- Не знаеш ли с какво разполага?! -крещеше Мариус Гарбиани в телефонната слушалка.
Отговорът на Жан Перо от другата страна на линията го вбеси още повече.
- Вчера полицаите ме изтормозиха, няма да ги изтърпя и днес. Твоят досадник, дето рови навсякъде, ме интервюира вчера, а вечерта взеха, че го убиха. Веднъж и аз да приема любезно някой от твоите драскачи... А сега на всички им се иска да съм замесен в тази свинщина!...
- Нещо те хваща параноя, Мариус. Всички знаят, че никога не се забъркваш в престъпления - подхвърли му не без ирония Перо, а после коварно добави: - е, поне не в престъпления от този род...
- На всичко отгоре си и нагъл... Там е работата, че ако не открият нищо, полицаите ще си наврат носовете навсякъде, и то само и само да покажат колко са велики...
- Повтарям ти, че Ян Салк не се бе докопал до нещо конкретно... Е, поне така мисля... Той бе журналист на свободна практика. Сътрудничеше редовно на „Еко дю Миди“, но работеше и за други вестници. Сега от ченгетата ли те е шубе?
- Не, само че това е като финансова ревизия... Все ще се заядат за нещо... Надявам се, че играеш с открити карти, Перо... В противен случай...
- Как е Морган?
- Платих купища пари за образованието му в Бъркли, така че няма как да се държи като гамен. Той работи в Ситито, а не на улица „Канбиер“* Ясно ли ти е?
*Улица „Канбиер“, успоредна на пристанището, е едно от най-красивите места в Марсилия. Гарбиани иска да подчертае превъзходството на сина си, защото на „Канбиер“ се продава риба, а в Ситито са големите фирми. - Б. пр.
Гарбиани тресна слушалката. Бе дошъл много рано в кабинета си. Нямаше нищо общо с убийството на Ян Салк. Но не му хареса, че Перо разпитва за Морган. Каква ли идиотщина се въртеше в главата на директора на „Еко“... Предвидлив по природа, Гарбиани бе повикал адвокатите си, които го бяха успокоили за хода на разследването. Имаше риск да изскочи само историята с „Вантиве“. Бе прибрал видеозаписа, където се виждаше Жулиен Арну. Гарбиани бе на принципа, че човек никога не е достатъчно предпазлив. Тази работа с убийството не трябваше да окаже влияние върху неговите дела. До известна степен съдбата мъничко му помагаше да съсипе семейство Арну. Убийството щеше да вгорчи живота на брата и сестрата, така че щяха да имат една-едничка цел: да се отърват от фабриката. И тогава Гарбиани щеше да определи цената й. Чувстваше се обаче малко неразположен и това му разваляше настроението.
Накара Морган, който току-що се бе появил в завода, да дойде незабавно в кабинета му.
- Какво мислиш за тая работа? - кресна Мариус още преди Морган да е затворил вратата.
- За коя работа?
- За оня тип, дето го намериха мъртъв в „Ла Провансал“.
- Какво да мисля?
- Нямаш ли някаква информация? Не поразпита ли хората, които работят за нас?
- Да. Като се изключат някои данни за финансирането, намерени в компютъра на Салк, няма нищо друго. А Матийо си е поиграл мъничко с тях и са негодни за употреба. Повече нищо не може да се направи. Нито пък да се измисли нещо по-добро.
- Нали не криеш нещо от мен, синчето ми?
- Нищо не крия.
- Искам да събереш сведения за новия мъжкар на Алесандра, който я следва по петите като сянка. Капитан Риготие рече, че и той бил журналист.