- М-м-м! Все така прекрасни и неповторими... - облиза устни Алесандра.
- Да - допълни похвалата Батист. - Трябва да призная, че никога не съм вкусвал подобно нещо.
Всеки път, когато Алесандра идваше тук, възраждаше спомените от детството си, когато двамата с Жулиен се измъкваха от „Ванс“ и идваха с велосипедите си при Осин и Ясмина.
- Майка ти добре ли е? - попита Осин.
- Ами, да. Добре е. Вече не се ли виждаш с нея?
- Рядко. Откакто Жулиен преструктурира „Ла Провансал“, не знам какво да правя.
- Сготвих ти тажин*, който обичаш толкова много. Батист ще може да направи сравнение с други места, на които го е ял. Ей сега ще го довърша, за да можеш да го вземеш със себе си - заяви Ясмина, която предпочете да остави мъжа си сам да се оправя с деликатната тема за „Ла Провансал“.
*Традиционно берберско ястие. Името му идва от керамичния съд с дълга дръжка, в който се приготвя. Обикновено то съдържа пиле, риба или зеленчуци. - Б. пр.
Тук Алесандра се чувстваше на сигурно място, защитена от опасностите, които бяха надвиснали над нея от няколко дни. В този дом семейство Бенмалек бяха пресъздали късче от родния си Алжир. Всичко в декора, ароматите, дори самият Осин, който бе облечен в джелаба**, напомняше за страната, която бяха напуснали, и създаваше впечатление, че човек се намира извън времето.
**Национална дреха на народите от Северна Африка, представляваща дълга бяла роба с качулка и широки ръкави. Понякога включва и различни по форма фесове. Днес е много популярна във висшата мода. - Б. пр.
- Моля те, разкажи ми всичко. Кажи ми какво се случи между теб и Жулиен.
Осин не отговори, а отново и наля чай и предложи на гостите да си вземат от макруда. Алесандра не посегна към чинията, а Батист си избра едно парче. Познаваше хората от Средиземноморието. Знаеше, че не трябва да ги притискаш и че е особено важно да проявиш търпение. Нищо че Осин живееше във Франция от четиридесет години, че се бе интегрирал напълно в страната и бе възприел френската култура още от дете. Все пак ориенталският характер още вземаше връх. Заради мълчанието му Алесандра почувства, че губи почва под краката, изведнъж се натъжи и разтревожи. С едно движение на ръката си Батист я успокои и направи знак да почака малко. Изяде бавно малкото парче сладкиш и отпи от великолепния чай.
Очевидно бе, че Осин водеше мъчителна вътрешна борба, чийто край щеше да настъпи скоро.
Само че всичко зависеше от начина, по който той щеше да изложи проблема. А трагедията от предишната нощ никак не улесняваше задачата му. За един миг се бе запитал дали убиецът не е Жулиен, но след кратък размисъл бе стигнал до извода, че това бе невъзможно. Аля (така той наричаше Алесандра) се обвиняваше за смъртта на баща си, а Франсоаз -за смъртта на Реми, въпреки че никоя от двете нямаше вина. Тежък товар носеха на раменете си тези жени. Да, Жулиен наистина не бе убил журналиста, но пък за сметка на това бе закопал „Ла Провансал“. Дали Аля бе в състояние да чуе истината? Той настойчиво се вгледа в нея. Черните му очи търсеха някакъв знак по лицето на младата жена, който да му подскаже какво да бъде поведението му.
- Аля, това, което имам да ти кажа, е деликатно. Не исках да те безпокоя, докато беше в Африка, защото вече бях взел решение какво да правя. Не желаех по никой начин да предам паметта на Франсис. А и не притежавам душа на доносник. Семейството ви е вече доста изстрадало, за да предизвикам в него и братоубийствена битка. Въпреки че не изглежда така, майка ти не би понесла подобна скръб. Нямаше как да спра промените във фабриката, защото господар бе Жулиен. Имах дялове в предприятието и му ги продадох. Брат ти искаше „да направи пари“, както се изразява самият той. Не му пука за работата на баща ти, за твоите усилия, а най-малко пък за репутацията на фабриката.
Осин обясни как наскоро разбрал, че изследователската дейност не интересувала Жулиен. Предложил на две опитни лаборантки да се пенсионират преждевременно, тъй като работата намалявала. Спрял поръчките за първокачествени цветя и растения, за да сключи договори с чужди фирми, чиито продукти били на по-ниско качество, но с по-ниска цена. Осин се надявал, че Алесандра ще усети какво става и ще спре падението. А щом разбрал и за идеята на Жулиен за синтетичните парфюми, за него нямало повече място в „Ла Провансал“. Впрочем фабриката вече не заслужавала името си. Така, малко по малко, Жулиен най-напред изхвърлил най-добрите съставки на парфюмите, а после продал патентите на всички козметични продукти на един от конкурентите - германец, за да се посвети изцяло на синтетичните парфюми. Осин многократно се опитал да го вразуми, но Жулиен проявил вироглавство. Така че в края на ноември Осин му връчил оставката си.