- Отказах да бъда съучастник в нещо, което смятам за светотатство. Оттогава не сме разменили и дума помежду си.
- Значи според теб с „Ла Провансал“ е свършено? - попита Алесандра едва чуто.
- Да. Дочух, че и най-големият й клиент се оттеглял...
- „Вантиве“.
- Да. Именно.
- Познаваш ли тези хора?
- Не. Жулиен сключи договора сам. Каза, че ти си се подписала под него, също и майка ти. Какво можех да сторя? Постъпката ти ме учуди, но уважих волята ти.
- Изобщо не съм се подписвала. Под нищо. Жулиен никога не ми е споменавал за „Вантиве“. Разбрах за съществуването му вчера следобед.
Осин имаше нужда от време, за да смели новината. Последва дълго мълчание.
- Искаш да кажеш, че е подправил подписа ти?
-Да.
- Винаги съм знаел, че Жулиен е лош управител и че работи за бърза печалба, без да се обременява с дългосрочни планове, но не допусках, че е станал и мошеник...
Осин замълча. Дали Жулиен би убил журналиста, ако е разбрал, че той е разкрил как стоят нещата? Безмълвна, но свирепа борба противопоставяше един на друг Жулиен и Аля, и то - от дълго време. Безспорно Жулиен е имал съображения, които са го подтиквали да се държи по този начин и да стигне чак дотам, че да подправи подписа на сестра си и да разруши предприятието.
- Какво мислиш да правиш сега?
- Признавам, че... Кажи ми впрочем, нещата, които произвеждам в Африка... къде... къде отиват те... след като патентите са продадени?
- Директно при германската фирма, която ги продава от свое име и със своята марка.
- Ама той е луд! Съсипал ме е напълно - извика Алесан-дра. - Ама че боклук! Извини ме, Осин.
- И аз мисля така. А сега, след като не си подписала никакви документи, нещата трябва да се разглеждат по съвсем различен начин. Ще ме извините ли за момент? Веднага се връщам.
Осин изчезна в къщата. Батист мълчеше и се питаше дали Алесандра ще издържи на тези емоции. Тя бе лишена от притежанията си, предадена, опозорена. Осин се появи отново. Носеше квадратна кутия, която постави на ниската масичка. Донесе прясно запарен чай и го разсипа по чашите със същия тържествен ритуал.
- Положението не е чак толкова отчайващо и безизходно -подхвърли той на Алесандра.
- Ти си оптимист...
- О, не, разсъждавам съвсем трезво... и виждам нещата ясно. Познавам те, моя малка Аля. Ти винаги си била смела. И аз няма да те оставя да се удавиш само защото брат ти си е изгубил ума.
- Имаш някакво чудотворно решение ли?
- Не. Нямам чудотворно решение, но все пак имам ето това. То ми отне дълги години работа.
Осин посочи кутията. Бе работил с Франсис Арну по една формула с цел създаване на нова козметична серия биопродукти, за да отговори на нарастващото търсене на подобни стоки на пазара. Канели се да пуснат мостри, когато се случил инцидентът с Франсис Арну. Трябвала им още година работа, за да стигнат до крайния резултат. Осин притежавал мъничка лаборатория в една пристройка към къщата. Той усъвършенствал формулата и след смъртта на приятеля си продължил там проучванията. Така постепенно изобретил цяла серия продукти за грижа за кожата, чиито формули били записани върху осемте диска в кутията.
- Патентите са на мое име. Ще ги прехвърля на твое, когато пожелаеш.
- Но аз нямам правото да...
- Така или иначе, ти имаш нужда от мен, за да ги използваш. Знаеш добре, че между производството на прототипите и излизането на пазара на кутийките с крем минава период от време, който не може да се съкрати. Не говоря за финансирането. Щом казвам, че ти ги давам, значи ти ги давам. Така изплащам един дълг, който е въпрос на чест - моят дълг към баща ти и майка ти. Не е нужно да знаеш какъв е той. Приеми, каквото ти давам. А сега съм готов да отговоря на всички въпроси, които касаят оздравителния процес на „Ла Провансал“.
Алесандра се хвърли в прегръдките на Осин. Бе спасена. Също и „Ла Провансал“. Не знаеше още точно какво ще прави, но проблемът вече бе чисто технически, организационен. Изискваше търпение и решителност. Очите на Алесандра и Осин бяха пълни със сълзи. Животът щеше да продължи. Алесандра бе разтърсена до дъното на душата си, разнежена от предаността на Осин към баща й. Даваше си сметка колко силно е било приятелството между двамата мъже толкова години наред, а също и че това приятелство години след смъртта на баща й бе още живо.
Ясмина стоеше до вратата. Тя бе следила разговора. Лицето й сияеше. Приближи се към Батист и хвана ръцете му.