- Ще й помогнете, нали? Не е заслужила онова, което й се случва. Ще я закриляте и пазите, виждам го по очите ви. Познавам я, откакто се е родила. Има чиста душа и голямо сърце. Съпругът ми я нарича Аля, а това значи „върховна“, „благородна“. Тя ще измъкне предприятието от тинята, в която го потопи брат й. Но не трябва да му се сърдим. Вината не е негова. Откакто умря Реми, той е нещастен. В течение сте, нали? Сключи несполучлив брак, разведе се. Сам е и е самотен. Баща му невинаги се отнасяше особено мило към него. Не му позволи да следва пътя си. А що се отнася до Франсоаз, траурът по детето и бе много тежък. На Жулиен му липсваше обич. Той не притежава силния характер на сестра си. Подхлъзна се, но дано Бог му прости.
* *
Жустин бе върнала парите, които взе назаем от Клемантин, а останалите подели с Манюел. Не разбираше защо приятелят й оставаше мрачен дори и при вида на седемте хиляди евро, разстлани върху масата, които той не докосваше.
- Не ги ли искаш? - попита го леко обезпокоената Жустин.
- Не знам - смотолеви Манюел през зъби.
- Как така не знаеш?
- Какво ще правиш с тези хартийки?
- Този въпрос засяга мен. Какво ти е? В края на краищата всичко мина гладко...
- Като изключим, че тази сутрин намериха труп във фабриката на баща ти.
- Ти ли го уби?
- Очевидно не.
- Тогава на нас какво ни пука? Да му мисли баща ми.
Манюел прояви предпазливост и не каза на Жустин какво е научил за събитията през изминалата нощ. Не й каза и че е направил ксерокопия на „хартийките“, преди да й ги даде. Тя не знаеше също, че той я бе съблазнил по заповед на Морган Гарбиани, който му плащаше. Манюел не се бе постарал да открие какви са мотивите на Морган. Просто му се подчиняваше и чрез Жустин трябваше да разбере колкото може повече неща за Жулиен Арну. А тя му бе поднесла информацията на тепсия. В прословутата нощ Манюел бе разпознал поршето на Стефано Алтари, едно от „момчетата за всичко“ на Морган, и така бе направил връзка с убийството на Салк, а най-неприятното бе, че бащата на Жустин пък бе забелязал неговия нисан. Не виждаше как ще обясни случилото се на Морган. А това означаваше, че трябва да реши проблема бързо, с други думи - да отиде в Марсилия и да си намери друга кола, колкото се може по-незабележима.
- Тръгвам веднага и ще се върна след два дни. Нали ще си послушна, бебчо?
- Ама как така тръгваш? Ще дойда с теб - примоли му се Жустин.
- И дума да не става. Ще внимаваш, нали?
Манюел не искаше да поеме риска и да се подложи на картечен обстрел от въпроси, на които нямаше как да отговори. А и в никакъв случай не можеше да си позволи да предизвика подозрения у Жустин. Знаеше един безпогрешен начин да я укроти.
- Ела - каза и той и я прегърна.
Когато я гледаше така, Жустин не можеше да му устои. Тя се бе пристрастила към тялото на Манюел, както други се пристрастяват към дрогата.
8.
Както всяка сутрин, Алис бе приготвила резюме на материалите в пресата. Тя постави вестниците с отбелязаните статии върху бюрото на Жулиен. Той й благодари едва чуто, без да откъсва поглед от монитора на компютъра си. Бе поставила най-отгоре „Еко дю Миди“, където на първа страница се мъдреше голямо заглавие: „Разследването за убийството на Ян Салк тъпче на едно място“. Жулиен разтвори веднага вестника. Статията не бе подписана и в нея се описваше онова, което той вече знаеше. Наблягаше се обаче на връзката между „Ла Провансал“ - имаха предвид статията за Алесандра, която Салк се канел да публикува -и откритото тяло на журналиста в резервоара с портокалово масло на фабриката. Споменаваше се също, че било жалко, дето директорът на фабриката Жулиен Арну отказал да отговори на въпросите на журналистите.
Той удари с юмрук по бюрото. В края на краищата това си беше негово право. А и съвсем правилна постъпка, след като нямаше обвинения срещу него. Не, наистина, сестра му притежаваше дарбата да предизвиква катастрофи. Може би трябваше да се консултира е адвокат. Вътрешният телефон звънна.
- Сестра ви е тук - съобщи му Алис.
- Кажете й, че ще се срещна с нея по-късно. Зает съм -отвърна Жулиен и яростно тресна слушалката.
На вратата се почука леко и преди той да успее да каже каквото и да било, тя се отвори и затвори. Алесандра седна срещу него. Реакцията й не го изненада. Сестра му имаше буен нрав и умееше да се изправя лице в лице с трудностите. Но той никога не бе треперил от страх пред нея, както трепереше пред баща си.
- Виж какво, с цялата тази каша нямам време да говоря с теб.
- Не ми пука. И понеже от два дни не мога да те видя, а и не отговаряш на съобщенията ми, прегледах сметките -най-напред с господин Локар, а после - сама.