„Алекс е единственият мъж в семейството“ - кънтеше в главата на Жулиен гласът на баща му. А в същия този ден той бе наранен още повече, защото сестра му не бе казала нищо в негова защита. Само че сега той бе мъжът. Благодарение на него фабриката се развиваше в ново направление и тя нямаше право да негодува.
- Има неща, които не успях да разбера.
- Това не е характерно за теб - каза иронично Жулиен.
- Съкратил си значително персонала. За по-малко от година вместо седемдесет и четири служители при нас работят едва петдесет и трима. Защо не ме уведоми?
- Персоналът ни бе твърде многоброен за нуждите на предприятието. А това се отразяваше на развитието ни. Да, намалих разходите и благодарение на тази стратегия оборотът ни остана стабилен. Видяла си това, нали?
- Съкратил си седем работни места в изследователската лаборатория. Защо Осин е подал оставка?
- За какво, по дяволите, да държа цял изследователски екип, след като вече имаме формулите и един-единствен химик е напълно достатъчен, за да ги приложи в производството?
- И кой е този щастлив избраник, оцелял след корабокрушението?
- Валантен Бешар.
- Та той се дипломира преди година и половина. Даваш шанс на младите и това те прави щастлив. Само че върху гърба му ляга огромна и може би непосилна отговорност. Не смяташ ли, че липсата му на опит...
- Изплюй камъчето, Алесандра!
Алесандра запази спокойствие, въпреки че й се прииска да удари плесница на Жулиен, както се постъпва с непослушно дете. Вместо това му разказа една част от разговора си с Осин. Сподели с него и недоумението си защо една прос-перираща фабрика за козметични продукти с международна репутация е станала подизпълнител на някакъв търговец.
- Е, и какво от това! В предприятието влизат пари! - подхвърли Жулиен и я изгледа злобно. - Лесно ти е да критикуваш решенията, които съм взел. Доволна си, че можеш да продължиш забавленията си в Африка, докато аз трябва да управлявам персонала, да търся доставчици, да се справям с поръчките, които трябва да се платят в срок от три месеца и които изпразват касата. Опростих начина на работа. Това е всичко.
Направо й затваряше устата. А и нима можеше да му се сърди, че е инвестирал във верига за сушене на суровини, която заместваше осем работници? А и кой би могъл да го упрекне, че се е освободил от дребните местни производители на цветя или естествени масла, когато международната конкуренция предлагаше неограничени възможности на необорими цени... Пък и това не е било направено без сблъсъци. Налагало му се е да се бори с представителите на двата синдиката, да убеждава банкерите да му дадат кредити и да търси нови пазари. Бе работил по четиринадесет часа на ден без почивка. Бе зарязал личния си живот, за да се посвети на „Ла Провансал“, а наградата му бе развод и дъщеря с неконтролируемо поведение. Жулиен бе станал от креслото си и от известно време крачеше насам-натам из кабинета си.
- И си положил всички тези усилия, за да продадеш „Ла Провансал“ най-напред на търговеца Вантиве, а после на Гарбиани - местния крал на боклукчиите? А като си подправил подписа ми...
Жулиен рязко спря разходката си из стаята. Последва дълго мълчание. Братът и сестрата се гледаха предизвикателно. Звънна телефонът. Жулиен не помръдна. Алесандра вдигна слушалката.
- Никой да не ни безпокои до нова заповед, Алис - каза тя. - По никакъв повод. Благодаря.
Мълчанието стана мъчително, атмосферата в кабинета бе натежала от напрежение. Като че ли нямаше и глътка въздух. Алесандра чакаше брат й да набере смелост и да обясни поведението си. Знаеше, че ще рухне. Усещаше, че е на ръба на нервна криза. Тя вече се съмняваше, че е невинен по отношение на престъплението с Ян Салк, и считаше, че е способен на всичко. Братската връзка, която ги свързваше, бе скъсана. Така че Алесандра щеше да бъде неумолима. Тя седеше неподвижно, потънала в удобното кресло и в дълбоко мълчание, а Жулиен се бе опрял на стената. Времето бе спряло. Никой не би могъл да каже колко минути бяха стояли така, сковани от омраза един към друг. Ненавистта на Жулиен растеше заради презрителния израз върху лицето на Алесандра. Не чуха, че няколко пъти се почука на вратата.
- Извинете ме - каза накрая Алис, като показа глава през открехнатата врата, - но капитан Риготие иска незабавно да се срещне с господин Арну.
- Не ми пука какво иска капитан Риготие - изрева Жулиен.
Капитанът стоеше зад Алис, която се отдръпна, за да го пусне в кабинета. На Алесандра й се стори, че се държи по-официално и дистанцирано с нея в сравнение с предишната вечер.
- Опитах се многократно да се свържа с вас по телефона, господин Арну. Вашата секретарка ми отговаряше всеки път, че не желаете да ви безокоят. Ще направим обиск.