- Полицаите претърсват завода.
- На какво основание?
- Проверка на суровините, използвани от „Ла Провансал“. Очевидно се целят в Жулиен. И аз трябва да съм на разположение и да стоя в ъгъла.
- Странно! Историята е по-завързана, отколкото смятах...
Батист й обясни, че Ян Салк е направил доста сериозно разследване върху дейността в холдинга на Гарбиани - баща и син. Морган бил създал група филиали - офшорни фирми, които служели за пране на пари. Държал е всички активи в международни сметки. Поради сложността на финансовите му шашми, баща му е контролирал само сметките във Франция. Чрез Вантиве семейство Гарбиани са искали да се докопат до „Ла Провансал“. Майката на Алесандра бе казала истината: Жулиен е преговарял с врага.
- Но в това няма никаква логика. Нито пък има смисъл. Гарбиани няма нужда от нас. Той си поделя областта РАСА* с Виктоар дьо Монтобан. Ние не можем да съперничим на никого от тях двамата.
*Абревиатура за Прованс-Алп-Кот д’Азюр. - Б. пр.
- Точно това не мога да си обясня - отвърна Батист. - Защо на прицел сте вие? За отмъщение ли става дума...
- Знам, че баща ми и Гарбиани никак не се обичаха. Старателно се избягваха. И все пак той дойде на погребението на татко. Той е парвеню, така че сбъдването на мечтата му да се извиси от средите, които събират боклука, в света на парфюмите си е направо триумф. Възползвал се е от слабия характер на Жулиен. Само че нямаше да получи „Ла Провансал“.
В това време пристигна Розлин и веднага започна да сваля от колата чанти и кошници.
- Пазарувах. Ама че работа! Цъфнаха разни журналисти и досаждат на майка ви. Тя вече не смее да си покаже носа навън. Рекох си, че и тук сигурно е същото, та ви донесох продукти.
- Благодаря, Розлин. А много ли са журналистите?
- Ами десетина, може би и повече. Разправят, че фабриката „Ла Провансал“ замърсила реката до Гренобъл, ако съм разбрала добре. Госпожа Франсоаз каза да наминете при нея следобед. Да ви приготвя ли нещо за ядене?
- Само затопли тажина на Ясмина. Чудесно ще му подхожда една салата. Благодаря, Розлин.
Прислужницата се запъти към кухнята, мъкнейки продуктите.
- Каква е тази история със замърсяването на околната среда?
- Най-добре е да чуем новините! - предложи Батист.
По нито един от каналите не споменаха за екологичен проблем. Нямаше нито ред по тази тема във вестниците, които Батист бе купил, както правеше всяка сутрин. Досетиха се, че слуховете вече вършеха пъкленото си дело.
Нито Алесандра, нито Батист оцениха прекрасния тажин на Ясмина. Батист заради поведението на Перо, което го караше да мисли, че положението на Алесандра бе много по-сериозно, отколкото бе мислил първоначално. А Алесандра се мъчеше да убеди самата себе си, че „Ла Провансал“ няма нищо общо със замърсяването на реката, защото не използва нито една съставка, която би го причинила, но я гризяха известни съмнения. Маска на спокойствие и ведро излъчване - ето какво й бе необходимо, за да се срещне отново с брат си в присъствието на майка им. Бе решила да откупи дяловете на Франсоаз Арну и по този начин да стане мажоритарен собственик. Така щеше да осуети предприетата от Жулиен продажба. Алесандра имаше една-единствена цел - да спаси предприятието на баща си и собственото си бъдеще.
Когато пристигнаха във „Ванс“, трима журналисти буквално бяха залепени за желязната врата, която бе заключена вследствие на безкрайните им набези. Един от тях позна Батист и веднага се възползва от случая да научи нещо, докато Алесандра влизаше в имението и се канеше да подкара колата по алеята с кипарисите.
- Обвинението на Жулиен Арну в убийството на Салк е неизбежно. Какво мисли по този въпрос Алесандра Арну?
- Малко бързате, момчета! Иска ви се да съобщите първи някоя сензация, нали? - каза през смях Батист.
- Ами обискът във фабриката?
- Питайте полицаите. Те знаят повече от нас - отговори Батист, докато затваряше вратата.
Алесандра бе пребледняла. Преглъщаше трудно.
- Не бъди груба е тях. И те се борят за хляба...
Пред къщата бе спряла полицейска кола, а на волана седеше полицай. Алесандра закара колата до гаража, угаси мотора и зачака. Краката и се огъваха от напрежение и умора. Батист обиколи колата, за да й отвори вратата и да й помогне да слезе.
В големия салон Франсоаз Арну, Жулиен и капитан Риготие разговаряха оживено. Чертите на лицето на Жулиен бяха изопнати. Той хвърли предизвикателен поглед към сестра си.
- За момента обискът не даде никакви резултати. Не намерихме никаква следа от повърхностно активни вещества, нито една подозрителна фактура, нито една съставка, нищо, което да ни даде основание да твърдим, че забраненият продукт е излязъл от „Ла Провансал“. Проверката на варелите ни насочи към вас, тъй като под маскировката се вижда логото на „Ла Провансал“. С извозването на вашите отпадъци се занимава специализирана фирма, така че е съвсем нормално да не знаете какво става, след като те бъдат изнесени оттук. Въпреки това, господин Арну, ви моля да бъдете на наше разположение, докато лабораторията ни предостави окончателните резултати. Обикновено това става до четиридесет и два часа.