- Ще ви изпратя - каза Франсоаз Арну. - Благодаря ви, че сте си направили труда да дойдете дотук...
Настана отчайващо мълчание. Алесандра не бе в състояние да каже нито дума. А Жулиен бе решил да си мълчи, докато настъпи моментът да взриви бомбата си. Когато се върна в салона, майка им осъзна, че досегашното относително спогаждане между брата и сестрата бе отстъпило място на истинска омраза. Една муха кръжеше около букет чайни рози. Подканващият поглед, който й хвърли Батист, подейства на Франсоаз като балсам. Тя имаше съюзник в неравната битка между децата й и този съюзник вече бе определил кой от двамата е губещият.
- Чакам обяснения - не същите, които чух с посредничеството на полицията. Жулиен, обясни ми историята с Вантиве и Гарбиани. Алесандра, какво смяташ да правиш сега, когато семейството е заплашено от позор? Пак ли ще заминеш за Африка, за да си живееш своя живот?
Жулиен направи знак, че предоставя думата на Алесандра. Батист бе удивен от пламъчето, изразяващо злобно ли-куване, което забеляза в погледа му. При това положение той се отказа от първоначалното си намерение да насърчи младата жена да говори първа. Възцари се ново мълчание. Съдейки по мълчанието на двете си деца, Франсоаз Арну си даде ясна сметка колко голямо е поражението за семейството. Упрекваше се за куп неща, но нали все пак им бе гласувала доверие, като беше оставила в техни ръце управлението на фабриката! Не се бе месила в делата на предприятието и докато съпругът й бе жив. В този момент чувстваше Батист много по-близък от сина си и дъщеря си. Тя се обърна мълком към него, молейки го за помощ, но повикът й бе безполезен, тъй като Алесандра неочаквано стана от мястото си и уби мухата с обувката си, която бе събула. Движенията й бяха толкова неочаквани, бързи и премерени, че към леденото мълчание се прибави и смайване. Жулиен потъна още по-дълбоко в креслото, а Алесандра седна отново на мястото си. После хвърли поглед към майка си. Франсоаз приличаше на подплашена от лая на кучетата сърна. Стана й жал за нея. А и всичко, на което подлагаше Батист, й се стори нечовешко. Ето защо взе думата първа.
- Ще ти отговоря, мамо. Но най-напред бих искала да уточня дали Жулиен е съгласен семейният съвет да се състои в присъствието на Батист?
Жулиен махна отчаяно с ръка и така изрази безразличието си.
- Прегледах счетоводните документи. Не подробно, но събрах достатъчно информация, за да съм наясно в какво положение се намира „Ла Провансал“. Жулиен е избрал метод на работа, който напълно противоречи на стила на баща ни. Фабриката вече не произвежда нищо истинско, а използва синтетични продукти. Около една трета от персонала е освободен. Осин Бенмалек е подал оставка и на практика изследователската лаборатория вече не съществува. Според счетоводния баланс финансите ни са наред. Поддържаме равновесие. Но въпреки това открих, че Жулиен ми е изпратил подправени счетоводни сметки в Буркина Фасо, за да не разбера за промените, които е направил. Освен това е подправил подписа ми, за да направи Вантиве съдружник на „Ла Провансал“. А ти, мамо, на практика си съучастница, тъй като подписът ти стои под всички документи. Утре ще се срещна с адвокат, за да разбере какво трябва да се направи.
- Но... аз изобщо не бях в течение - възкликна Франсоаз.
- Искаш да кажеш, че не си си дала труда да прочетеш документите, които Жулиен ти и давал да подписваш?
- Не. Така постъпвах и докато баща ви бе жив.
- Значи смяташ, че не носиш отговорност?
- Не, не смятам, че не нося отговорност, а просто се чувствам предадена, и то от собствения си син.
Жулиен не помръдваше и бе напълно безразличен към истинската мъка на майка си. Дори сякаш се радваше на създалото се положение.
- Реших да поема отново ръководството на „Ла Провансал“. Няма да губя и миг. Мамо, умолявам те да ми преотстъпиш акциите си. Така ще стана мажоритарен собственик. Ще откупя акциите на Вантиве. А що се отнася до Гарбиани, той може да върви по дяволите.
- Ама какво общо има Гарбиани с цялата тази работа? -попита Франсоаз.
- Чрез маневрата е Вантиве щеше да сложи ръка върху „Ла Провансал“, и то - с благословията на сина ти.