- Ама че безобразие! - развика се той. - Ти си красива, умна. Няма да ставаш монахиня, защото родителите ти и брат ти са били убити от някакви арабески! А що се отнася до Алжир, кракът ти повече няма да стъпи там, защото ще те насилят или заколят. Алжирците са те изгонили оттам с ритници, запомни това добре! Осъзнай колко си щастлива, че си успяла да се добереш до Прованс. Имай предвид, че ако никой тук не те хареса, познавам фермери в Бос, които имат належаща нужда от работна ръка. А в Бос има поля чак до хоризонта. На всичко отгоре е много студено. Истински ад в сравнение с климата тук. И тъй като не виждам да си се загрижила за бъдещето си, поемам този ангажимент. Много майки вече идваха при мен да ми предлагат синовете си. Няма да ти нанеса обидата да ти предложа брак по сметка, въпреки че обикновено тези бракове са най-дълготрайни. След месец ще дам бал в твоя чест. Днес шивачката ще дойде да ти вземе мерки за роклята, която ще носиш. Всички хора, които имат някакъв авторитет в Прованс, ще бъдат тук. Ще имаш възможността да си избереш човек. Постарай се да направиш добър избор. Франсис Арну бе един от кандидатите, поканени с тази цел. Предпочитанията на Франсоаз наклониха везните в негова полза, въпреки че бе направо замаяна от броя претенденти за ръката и, които се въртяха около нея. Алексис Бастид се зае грижливо с уреждането на годежа и сватбата, бе безупречен - както и когато уреждаше своите собствени дела. Градеше бъдещето на племенницата си с удовлетворението на човек, който изпълнява дълга си, като смяташе, че щастието ще й се усмихне от къде ли не.
Ето така Франсоаз отново се озова в Солт, където бе толкова нещастна през юношеските си години. Не се опита да намери Мариус Гарбиани. Младото семейство се настани във „Ванс“. Имението се намираше извън границите на селото, така че изключваше присъствието на неприятни съседи. Франсоаз осъзна положението, което заемаше в обществото, и пожела да бъде достойна за съпруга си и да почете по всякакъв начин семейството, в което бе влязла. Отдаде се изцяло на щастието, което изпитваше, задето всички бяха така любезни да се заинтересуват от нея. Раждането на децата й бе истински триумф. Тя го усети и изживя точно като такъв. Радостта, че бе станала майка, може би я накара да позанемари малко задълженията си на съпруга. По това време Франсис бе изцяло обсебен от разширяването на фабриката, която се развиваше изключително добре. Той отделяше все по-малко внимание на дома. А когато трите деца тръгнаха на училище, Франсоаз заживя отново в добре познатото в миналото й уединение. Бе очаквала повече грижи, нежност и любов от страна на съпруга си. Постепенно досадата и самотата прераснаха в отчаяние.
Една вечер отиде с Франсис на благотворителен бал, който се състоя в замъка „Симианла-Ротонд“. Прие поканата за танц на някакъв кавалер, в когото не разпозна Мариус Гарбиани. Той бе изминал дълъг път и се бе издигнал. Вече притежаваше предприятие за събиране на отпадъци и живееше с много красива жена. Миналото се възроди с неочаквана сила - факт, който тя отдаде на разочарованието си от настоящето. Двамата се видяха много пъти. Не преминаха никаква граница. Мариус я разсмиваше както някога. Засипваше я с очарователни прояви на внимание, които навремето, при пристигането й във Франция, й бяха върнали желанието за живот. После станаха любовници. Той й пишеше пламенни писма, тя му отговаряше с кратки бележници, в които преобладаваше разумът, но и той не можеше да укроти особено успешно страстта, която я изгаряше.
Връзката им продължи две години. Франсоаз изпитваше неописуеми угризения. Имаше три деца, които обожаваше, а и съпруг, въпреки че последният прекарваше повечето си време във фабриката и я използваше като представително украшение. Тя вече бе осъзнала красотата си и се стараеше да я подчертава с елегантни тоалети. Даде си сметка, че към съпруга си изпитваше по-скоро уважение, отколкото обич. Франсис й осигуряваше удобства и работеше, за да остави на децата си солидно наследство. Мариус също като нея бе женен, имаше син на седем години. Франсоаз не искаше да разбие две семейства, още повече че познаваше славата на Мариус като женкар. Бе станал такъв, понеже очевидно никога не бе успял да дойде на себе си след насилствената им раздяла преди петнадесет години. Бе категорична, че няма да се разведе. Пътят й бе начертан. Бе твърде късно да се връща назад.