Един ден тя реши да се обясни с Мариус и за да го нарани възможно най-малко, трябваше да разполага с повечко време. Помоли съпруга си да вземе Реми, който бе отишъл на гости у свой приятел. Тогава тя бе стоварила вината за смъртта на момчето им изцяло на Франсис. Беше сурова към него, като го беше обвинила, че не проявява отговорност към никое от децата си. Но едновременно с това обвиняваше и Мариус, че я бе въвлякъл в подобна безизходна авантюра. Днес, изчистила душата си от заблуждението и застанала лице в лице със съвестта си, трябваше да признае, че и тя бе извършила предателство.
След този разговор със самата себе си, Франсоаз отиде при Жулиен, за да го попита къде бе намерил писмата на Мариус Гарбиани. Той й отговори през зъби и после безцеремонно я изтика вън от стаята си. Наложи й се да се подпре върху скрина на площадката. Така... Значи Франсис е знаел за тези писма, следователно и за връзката й с Гарбиани, при това -още от самото начало. Но никога не бе направил и най-малък намек за това! Бе проявил такт или просто му е било безразлично? Дали знаеше, че всъщност скъсването между жена му и Гарбиани бе станало преди гибелта на Реми, или пък смяташе, че нещастието е предизвикало раздялата им?
Франсоаз слезе по голямото стълбище, като се държеше за перилата. Виеше й се свят. Студеният камък я върна към действителността. Нещастието бе толкова голямо, че реши да иде да се изповяда.
- Гопожо Арну, тук ли сте?
Това бе гласът на Розлин. Но Франсоаз очевидно напълно бе загубила връзка с околния свят. Като я видя как залита и пада в несвяст, прислужницата нададе вик.
* * *
Капитан Риготие преглеждаше купчината документи върху бюрото си. Трима полицаи, които се връщаха от нощно дежурство, бяха намерили документите на пода. Някой ги бе пъхнал под входната врата на участъка. В лабораторията не бяха открили никакви пръстови отпечатъци върху ксерокопията на много фактури, адресирани до Жулиен Арну, директор на „Ла Провансал“. Капитанът нито за момент не се бе съмнявал в невинността на последния, що се отнася до убийството на Ян Салк, но сега заради тези хартийки, които бодяха очите му, вътрешното му убеждение леко се разклащаше.
Повика следователя и накратко му обясни фактите. Предвид авторитета на семейството, магистратът препоръча най-дълбока дискретност. Въпреки намерението си, капитанът не добави нищо, защото се съобрази с лабилността на Жулиен Арну. Въздържа се от всякакъв коментар. Разкритията, които бе споделила с него Алесандра относно счетоводните книжа и замесването на брат й във фалшифициране на документи и подправяне на подписи, бяха поставили Жулиен в доста незавидно положение. Риготие се надяваше, че адвокатът му ще бъде на висота, тъй като защитата на такъв клиент вече се очертаваше като доста деликатна работа. Обвинението за замърсяване на околната среда бе очевидно. Връзката между използването на забранени повърхностно активни вещества и убийството бе допустима. Да, наистина, обискът в „Ла Провансал“ бе позволил да се открие наличието на етоксилат* в резервоари с номера три и шест, но за сметка на това пък не бе намерена нито една фактура. Очевидно бе, че Арну е скрил оригиналните документи на сигурно място. Следователят току-що бе наредил да се направи обиск на семейното имение и капитанът не бе никак очарован от заповедта.
*Мастният алкохолен етоксилат предизвиква кожни реакции. - Б. пр.
Той събра личния състав и в десет часа полицаите се изсипаха пред желязната врата на „Ванс“, придружени от екип експерти. Отвори им Розлин. Разстроената Франсоаз Арну пиеше чай в салона. Тя не реагира при вида на органите на реда, които нахлуха в дома й. Възприе появата им като поредната фатална случка. Остана да седи в креслото си, а погледът й бе отнесен. Чу крясъците на сина си на първия етаж, който се бунтуваше срещу това нашествие, но поведението му не предизвика у нея никаква ответна реакция. След няколко минути Жулиен нахълта като луд в салона:
- Значи така - не се помръдваш, не казваш нищо и оставяш тези вандали най-безпрепятствено да ровят навсякъде!
- Те са в правото си да направят обиск, господин Жулиен - отговори Розлин. - А майка ви не е добре, така че не я притискайте. Тревожа се за нея, така че ще повикам лекаря.
Жулиен тресна вратата и поиска да излезе от къщата. Само че един от полицаите му препречи пътя. На помощ пристигна още един полицай. Така че Жулиен бе принуден да се качи отново в апартамента си. Жустин на свой ред слезе в салона, напълно безразлична към трескавата суматоха, от която целият дом се тресеше. Бе облечена в тениска, която едва покриваше задните й части и позволяваше на всеки да отгатне цялото й очарование. Бяха я помолили да стане от леглото си, а тя изпълни заповедта доста нелюбезно, без дори да си даде труда да среши дългите си руси коси, които падаха на немирни кичури около лицето й. Мъжете я гледаха като хипнотизирани. Жустин влезе в кухнята.