- Но, Жустин, облеклото ти никак не е благопристойно. Върви да се преоблечеш - каза й Розлин и побърза да й приготви закуската.
- А нима това, което прави баща ми, е благопристойно? -възрази тя надменно.
- Направи го заради баба си.
- Ами че тя изобщо не ме забеляза. И освен това - изобщо не ми пука. Да вървят по дяволите всички.
После избухна в сълзи. Бе чула, че копията на документите са били подхвърлени на полицията и че сега търсеха оригиналите - онези, които Манюел бе откраднал. Тя ги бе сложила в голям плик, а Клемантин бе отишла да ги скрие във вилата на родителите си в Каси. Наблюдавайки действията на мъжете в униформа и на няколко цивилни лица, които носеха на ръкава си ленти с надпис „Следствена полиция“, Жустин си даваше ясна сметка за сериозността на постъпката си. Цивилните се разхождаха с куфарчета в ръка, които бяха пълни с епруветки и шишенца. Внезапно я обзе страх. Манюел й бе казал, че ще отсъства два дни. Чакаше го от вчера. Но той не отговаряше нито на есемесите й, нито на съобщенията й по гласовата поща. Матис бе много красив, мил, забавен, само че не й предлагаше онова, което Манюел й даряваше с толкова разюздана страст! Заплака още по-силно. Розлин бе напълно слисана от сълзите на това момиче, което не бе виждала никога да плаче, и се опита да я утеши, но остана потресена. Защото Жустин събори масичката със закуската си и трясъкът привлече вниманието на един от полицаите, който нахълта в кухнята и попита:
- Нещо не е наред ли?
Огледа падналото на земята бурканче със сладко, чашите и чинийките, натрошеното на дребни парченца стъкло и трохите сирене по пода. Розлин махна нервно с ръка. А Жустин се втурна навън, като блъскаше всичко по пътя си - и хора, и предмети. Втурна се в стаята си и се заключи. В плана й влизаше само да отмъсти на баща си и да му измъкне малко пари. Не съжаляваше за това. С ядни движения подреди разбърканите от обиска вещи в стаята си. После отвори прозореца, за да проветри помещението от натрапливите миризми, и седна върху перваза. Мистралът огъваше тежките клони на чинарите и пееше дрезгавата си песен. Жустин потрепери. Всичко бе срещу нея, включително и този проклет вятър, който я превръщаше в кълбо от нерви. Реши да иде при Клемантин. От предпазливост не бе споделила с приятелката си какво имаше в плика, който я бе помолила да скрие. Бе и казала, че баба й й е поверила важни документи, при това доста стари, свързани с произхода на семейството. За тях не бивало да узнаят нито баща й, нито леля й, защото щели да й послужат да напише роман, с който да разкрие никому неизвестна досега тайна от осемнадесети век. Клемантин обожаваше четенето. Само че никога не бе получила висока оценка за съчиненията си в училище, докато приятелката й бе най-добрата в класа. Жустин чу гласове и шум от боричкане. А после видя как баща й слиза по стълбите между двама полицаи.
- Слава богу, отървах се - подсвирна тя.
Изчака колата, с която го отведоха, да потегли. Няколко мъже и жени все още се суетяха из къщата. Потърси баба си и я откри в кухнята заедно с Розлин, която пиеше кафе, за да дойде на себе си. Нямаше и следа от гнева на домашната помощничка и всичко в кухнята бе почистено. Франсоаз Арну стоеше права и бе допряла чело в стъклото на вратата. Безмълвни сълзи се стичаха по бузите й и падаха на едри капки върху копринената й риза. Жустин се доближи до нея, взе лист домакинска хартия и избърса сълзите й с безкрайна нежност. Баба й с нищо не показа, че разбира какво се случва. Жустин взе ръката й. Тя бе ледена. Тогава младата жена прегърна Франсоаз през раменете и я целуна по влажните бузи.
- Не се безпокой, бабинко.
Не получи отговор. Розлин, обикновено толкова разговорлива, не отрони нито дума. Жустин ненавиждаше мълчанието, а сега то владееше кухнята и я задушаваше.
- Излизам.
Пак никакъв отговор. Нито пък каквато и да било реакция от Франсоаз, която стоеше на мястото си неподвижна като статуя. Жустин трябваше да се отдръпне, за да направи път на някаква жена, която носеше обемист предмет, покрит със син калъф. После яхна мотора си. На изхода журналистите я обстреляха с картечен огън от въпроси.