- Госпожице Арну, знаете ли защо арестуваха баща ви?
- Арестуваха ли го? - попита Жустин с най-невинен вид.
- Ами вие не присъствахте ли на задържането му?
- Не. Къщата е голяма.
- Не изглеждате особено притеснена от случилото се?
- Защото е грешка. Нямаме от какво да се страхуваме.
Имаше усещането, че е звезда, изкачваща се по стъпалата към фестивалния дворец в Кан. Приятно й бе да привлича мъжките погледи и се вълнуваше. Някой пъхна листче хартия в ръката й точно преди един полицай да разгони решително представителите на пресата, за да може тя да мине.
* * *
- Благодаря, Розлин. Идвам веднага.
Алесандра остави телефона и погледна Батист. Бе прекарал целия вчерашен ден и предишната вечер в работа. Проверяваше и съпоставяше данните от флашката на Ян Салк. Днес бе подновил работата си още със ставането и се бе обадил на приятели специалисти, за да може да разнищи по-добре тайната финансова мрежа, създадена от Морган Гарбиани. Сложна схема. Струваше му се доста странно, че Салк е тръгнал да се бори сам с такава едра риба. Батист не можеше да си обясни защо Вантиве не се появяваше никъде във фирмите, контролирани от Гарбиани, при положение че търговецът влизаше в капитала на „Еко дю Миди“, а там фигурираше и Гарбиани. Уреждането на сметки би трябвало да бъде единствено между Гарбиани и вестника. Но тогава защо тялото на Салк е било пренесено в „Ла Провансал“? За да принудят Жулиен Арну да се огъне при сделката с Вантиве? Да, логично предположение. Но защо, по дяволите, да убиват журналиста, след като Арну е бил вече напълно съсипан и готов на всичко. Батист за стотен път възобновяваше разсъжденията си, без обаче да успее да се убеди в надеждността им. Данните от флашката не разкриваха изцяло мистерията. Освен ако Жулиен не носеше вина за убийството на Салк.
- Жулиен е арестуван! - изкрещя Алесандра.
- По-дяволите! Значи са действали по-бързо от мен. Открили ли са нещо ново?
- Така мисля. Розлин ми се обади. Мама не е добре. Лекарят е доста обезпокоен. Ще дойдеш ли с мен, или ще продължиш да работиш?
- Идвам с теб, но ще си взема и лаптопа.
Франсоаз Арну лежеше в леглото си. През капаците на прозорците се прокрадваше мека светлина. Лекарят и бе сложил инжекция с успокоително. Бе оставил и няколко думи за Алесандра: „Ако не излезе от това си състояние на слабост и апатия до края на следобеда, обадете ми се“. Франсоаз отвори очи, когато Алесандра се наведе и я целуна. Бе много бледа. Устните й без цвят и трескавият й поглед натъжиха Алесандра.
- Мамо, не те упреквам в нищо. Искам само да знам някои неща, за да разбера положението. Не съм в опасност. В опасност е Жулиен. Не смятам, че си отговорна за арестуването му или пък за нечестните му сделки. Всеки сам избира пътя си. Просто трябва да ми кажеш онова, което знаеш. Уморена си и изтощена, но е спешно. Трябва да спасим поне онова, което все още може да се спаси. Отнася се за бъдещето на всички нас.
Франсоаз понечи да вдигне едната си ръка, но тя отново падна върху чаршафа.
- Жадна ли си ? - попита Алесандра.
Майка й кимна с глава. Алесандра й подаде чаша вода. Франсоаз я изпи на малки глътки. После остави чашата на нощното шкафче толкова бавно, че вся страх у всички, и отново потъна в мълчание. Алесандра не посмя да я притиска повече. Но все пак нещата не търпяха отлагане и затова тя все пак се реши да й зададе директно няколко въпроса, които се надяваше да подействат на майка й като лечебен електрошок.
- Знаеше ли, че Жулиен е подправил подписа ми?
-Не.
На Алесандра й се стори, че майка й не чува собствения си отговор.
- Наясно ли беше, че след като е фалшифицират документи и подправял подписи, може да отиде в затвора?
- За малоумна ли ме смяташ? - попита Франсоаз с усилие.
Майка й реагираше! „О, слава на Бога!“, каза си Алесандра.
- Знаеше ли, че използва повърхностно активни вещества?
- Дори не знам какво представляват те.
- Какво знаеше за влизането на Вантиве в капитала на „Ла Провансал“?
- Нищо.
- А какво щеше да направиш, ако знаеше?
- Щях да се противопоставя.
- А по отношение на Мариус Гарбиани?
- Също.
На Алесандра й се стори, че майка й се кани да сподели още нещо. Искаше да е сигурна дали мисли логично и затова подхвърли:
- В памет на татко?
- Да. Жестока си.
- Сега не говорим за това, мамо. Съгласна ли си да ми продадеш акциите си от „Ла Провансал“, за да имам свободата да действам?
- Да - каза Франсоаз на един дъх.
- Сега поспи и не се тревожи. Аз ще се заема с всичко. Ще успея. Батист е тук и ще ни помогне.
Франсоаз затвори очи. Бе на края на силите си, но изпитваше облекчение, че дъщеря и иска да се бори. Алесандра се вгледа в красивото и лице, което изпитанията бяха засегнали толкова малко. Имаше чувството, че ролите им се бяха разменили, а може би винаги са били разменени. Тя трябваше да бъде силният човек вместо тази жена, която никога не бе пожелала или не бе могла да защити децата си. Дишането на майка й стана равномерно. Франсоаз бе заспала. Алесандра излезе от стаята на пръсти. Вълнение стягаше гърлото й.