Жустин прочете написаното на листчето хартия, което бяха пъхнали в ръката й. „Ще ви очаквам в бар „Тийол“ в петнадесет часа за интервю. Себ.“ Отиде у Клемантин и зачака да дойде времето за срещата. Преди това бе пребродила надлъж и нашир улиците на Солт с надеждата да намери колата на Манюел. Напразно. Изгаряше от желание да отиде в къщата му в Сен Базил, но се удържаше. Сметна, че се налага да прояви предпазливост и да стои на разстояние. Можеше да завари там полицаи. Въпреки че се ласкаеше от един разговор с журналист, все пак се боеше подобен контакт да не навреди на Манюел. Отиде на срещата с двадесет минути закъснение и се настани на една маса на терасата. Матис Гранже, който също бе там с приятели, й направи знак да седне при тях. Като видя, че сяда през четири маси, стана и застана пред нея точно когато един русокос младеж сядаше до нея.
- Себастиен Мулен. От „Ле-з-Еко д’Авиньон“.
- Добър ден - отвърна му Жустин с широка усмивка.
После се обърна към Матис и му каза:
- Заета съм. Пречиш ми.
И понеже Матис не се помръдна, добави презрително:
- Ама че си досаден. Ще дойде при теб, като свърша.
Матис се върна при приятелите си.
- Страхувах се, че няма да дойдете. Искам да ви задам няколко въпроса. Няма да ви отнема много време, госпожице Арну - започна журналистът.
- Не бързам - Жустин започна да играе.
- Мога ли да ви наричам Жустин?
- Не - отряза тя, без да го погледне.
Въпросният Себастиен бе сладък младеж. Не бе неин тип, но бе добре дошъл, защото така можеше да накара Матис да поревнува, а това я забавляваше.
- Аз съм стажант във вестника и главният редактор ми каза да си избера тема. Полицаите не гъкват, а пък ние по никакъв начин не можем да се доближим до баща ви, за да му зададем въпросите си. Сигурно за вас е страшен шок, че го задържаха пред очите ви?
- Не - изтърси тя.
- Очаквахте ли го?
-Да.
- И защо?
Младежът бе направо потресен от отговорите на Жустин.
- Ами защото така.
- Значи знаете нещо?
-Да.
- И какво точно?
Себастиен Мулен направо се задъхваше. За това допринасяше и красотата на Жустин, но категоричните и отсечени отговори и начинът, по който си играеше с нервите му, го очароваха.
- Защо задавате въпроси точно на мен? - попита тя, като се изпъчи и грациозно подчерта тялото си от глава до пети.
- Защото сте дъщеря на Жулиен Арну.
-Е, и?
Стажантът бе удивен. Тя определяше правилата. Бе с три-четири години по-голям от нея, но тя го обезоръжаваше с характера и поведението си. Направо губеше почва под краката си, смутен от самоувереността и леденото й спокойствие. Внезапно върху масата падна някаква сянка. Една ръка грабна малкия касетофон, който Мулен бе поставил до пепелника. Младежът вдигна очи и срещна погледа на Манюел.
- Изчезвай!
Заповедта бе дадена с глух глас. Никой наоколо не разбра какво става. Себастиен Мулен се накани да протестира.
- Няма да повтарям: изчезвай.
Себастиен Мулен се подчини и протегна ръка, за да вземе касетофона си. Манюел обаче го пъхна в джоба на джинсите си и седна на стола, който журналистът чирак току-що бе освободил.
- А кой е онзи там, другият? - попита Манюел, като посочи с глава Матис.
- Приятел.
- А, така ли? Значи заминавам аз за два дни и...
- За три - поправи го Жустин.
- Два. И вече двама глупаци се въртят около теб. Ако замина за три дни, ще станат трима. А и повече, ако се намерят -каза иронично Манюел.
- Ами, виж, не ги броя.
Двамата се измериха с поглед. Жустин първа сведе очи.
- Да се махаме оттук - нареди Манюел.
Накара я да се качи в една кола, която, според брояча на таблото, бе изминала едва няколко километра. Тя се учуди защо е с друга кола.
- Когато наоколо има куки, е по-добре човек да внимава! Ясно?
Манюел бе получил заповед да разкара Жустин далеч и от журналистите, и от всички. От този момент нататък тя щеше да прекарва дните си при него и щеше да се прибира само вечер. По този начин той би могъл да събира сведения, които можеха да заинтригуват Морган Гарбиани. Така или иначе, такива бяха нарежданията и Манюел им се подчиняваше. Е, случвало му се бе да изпълнява и по-неприятни мисии от тази.