* * *
Разпитът се провеждаше в полицейския участък на Солт. Присъстваше комендант Шапел от Гренобъл, който имаше пълномощията да внесе обвинението в съда. Все още не бяха открити оригиналите на фактурите за повърхностно активните вещества. Адвокатката на Жулиен -госпожа Дюжарден - се бе противопоставила на клиента й да бъде предявено обвинение, след като те липсваха, въпреки че съдържанието на варелите бе иззето от общинското бунище благодарение на свидетелските показания на Антонио Медейрос. При тези обстоятелства тя трябваше да отиде да пледира в Съдебната палата на Карпантра и да остави Жулиен сам. Той бе чакал два часа в една зала, пазен от полицай, преди екипът да премине към втората част от въпросите, които този път бяха свързани с убийството на Ян Салк. Следователите бяха убедени, че двете неща са в тясна връзка.
- Къде бяхте през нощта на 24 срещу 25 юни между двадесет и два часа и два часа след полунощ? - поде разпита капитан Риготие.
- У дома.
- Къде точно?
- Във „Ванс“.
- Какво правехте там?
- Присъствах на рождения ден на майка ми.
- Двама души твърдят, че сте отсъствали от полунощ до един часа сутринта.
- Качих се в стаята си, за да се обадя по телефона.
- И говорихте цял час?
- Опитвах се да се свържа с човек, който все не ми отговаряше.
- Кой е този човек?
- Кажете кой е, защото в момента уточняваме на кого сте се обаждали.
- Ами, уточнявайте.
Нямаше да спомене името на Матилд. Тя бе неговата тайна градина. Неуморно, отново и отново, щяха да му задават едни и същи въпроси. Едва сдържаше раздразнението и гнева си. Бе сам срещу тези обзети от решителност мъже. Затова реши да играе „ва банк“.
- Като че ли не разбирам как на всяка цена искате да ми лепнете убийството на Салк.
- А вие ли го убихте?
- Не! Разбира се, че не!
- Тогава какво ви накара да го споменете?
- Не съм малоумен. След откриването на повърхностно активните вещества, аз ставам главният обвиняем. Нарочили сте ме. Само че не съм го убил аз. Дори не го познавах. Невинен съм. Чувате ли?! Невинен съм! - изкрещя Жулиен.
Капитан Риготие заговори спокойно:
- Ще ви разкажа как аз виждам събитията. Поправяйте ме, ако греша. Ян Салк е получил поръчка от „Еко дю Миди“ да напише обзорен материал за „Ла Провансал“, авторитетно не само в областта, но и в цяла Франция предприятие, познато дори в Африка. По един или друг начин Салк открива, че въпреки репутацията ви, не използвате само първокачествени естествени суровини за производството на козметичните продукти, но и повърхностно активни вещества, които са забранени. Кани се да оповести публично тези факти. Въпросната вечер вие го изненадвате да се промъква в „Ла Провансал“, за да вземе проби от резервоарите на склад. Опитвате се да му попречите и той пада в един от тях. А вие изпадате в паника.
Следователят спря за миг и после продължи с равен глас:
- И така - става въпрос за инцидент. Нещастен случай. Съдиите ще разберат, че просто не ви е провървяло... и че се касае за неволно непредумишлено убийство и неоказване на помощ на човек в опасност.... Предоставям на вас да прецените...
- Преценил съм. Само че съм невинен.
- Както желаете. В такъв случай съм принуден да ви предам на правосъдието.
Капитан Риготие се оттегли, но преди това прошепна на един от полицаите да остане с Жулиен. На практика ченгетата нямаха никакви улики, а все повече и повече се оплитаха в тази история, която вдигаше голям шум. Трябваше им виновен, при това - светкавично. Бе напълно възможно самият министър на вътрешните работи да бе поискал от префекта бързи действия. Жулиен би дал всичко на света, за да узнае кой бе боклукът, който му бе натресъл това обвинение. Вече осем часа бе в ареста. Изведнъж усети силно желание да спи. Да спи. Да заспи завинаги. Сигурно бе задрямал, защото гласът на капитана го стресна:
- Господин Арну, свободен сте.
- Моля?
- Свободен сте. Проверихме телефонните ви обаждания и идентифицирахме хората, на които сте позвънили. Или по-скоро - жената, на която сте се обадили - Матилд Делуаз. Тя потвърди, че има постоянна връзка с вас. Знаем също, че и всички съобщения, които е получила в нощта на престъплението, са от вас. Желаете ли някой от семейството ви да дойде да ви вземе, или предпочитате полицейска кола да ви откара до дома ви?
- Чакам адвокатката си. Тя няма да се забави.
- Както желаете. Довиждане, господин Арну.
Жулиен си тръгна почти мигновено от сградата на полицията в Солт. Чувстваше се напълно объркан. Отломка. Нищожество. Смехотворна и зле написана комедия.
- Господин Арну?
Адвокат Дюжарден бе спряла колата си до него.