- Качете се. Освободиха ли ви най-сетне?
-Да.
- Не се тревожете за повърхностно активните вещества. Да, те са забранени от закона, но забраната им влиза в сила от края на годината. Ще ви бъде наложена глоба съобразно степента на замърсяване на реката, към която ще бъде прибавена и стойността на щетите. Що се отнася до Ян Салк, надявам се, че най-после са установили, че имате алиби.
-Да.
- Много време ли им отне? Не сте ли с кола?
-Не.
- Да ви откарам ли до „Ванс“?
Жулиен не каза нито дума по време на пътуването. Не забеляза тревожните погледи, които от време на време му хвърляше госпожа Дюжарден. Енергична жена. Бе поела практиката на адвоката на Франсис Арну. Защитаваше Жулиен по време на развода му и много добре познаваше мъката в сърцето му, с която му се налагаше да се пребори.
- Как е майка ми?
- Добре.
- Шокът не бе ли твърде тежък за нея тази сутрин?
- Какъв шок?
- Арестуването ви.
- Нима мислите, че изобщо я е грижа за мен?
- Не изглеждате добре, Жулиен. Телефонирах на капитан Риготие, след като разпитът приключи. Що се отнася до случая Салк, няма от какво да се страхувате. Тяхната работа е да търсят виновен. От няколко дни понесохте ужасни сътресения. Нормално е да се чувствате потиснат. Стегнете се, елате на себе си. Ще уредя всичко с тези вещества, вие ще подпишете само документите. Починете си и възобновете нормалния си начин на живот. Слушате ли ме?
Жулиен не отговори, защото не я слушаше. Гледаше как части от пейзажа се стрелкаха за миг пред очите му и после ги заместваха други отрязъци от местността. Къщите, дърветата, пътят, полята, кипарисите, желязната ограда, алеята, чинарите, входната врата.
- Благодаря.
- Сигурен ли сте, че всичко е наред? Не искате ли да съобщя на майка ви, че вече сте си у дома и че всичко е наред?
- Благодаря, че ме докарахте.
Жулиен влезе в къщата, без дори от учтивост да изчака колата на адвокат Дюжарден да потегли. Отиде право в апартамента си. Взе си душ, за да се отърве от отвратителната миризма и от дебелия слой страх, който покриваше тялото му. После си сипа чаша ледена водка. Когато мобилният му телефон звънна, вече бе изпил три чаши. Матилд искаше да се видят. Полицаите бяха ходили при нея в болницата и тя искаше да разбере как стоят нещата. Безпокоеше се. Той я успокои и й обеща да отиде при нея колкото е възможно по-скоро. Бе направо съсипан от умора и отвращение. Каква низост, каква гадост. Думите кънтяха в главата му. Бе напълно отвратен от живота си. От майка си, от сестра си, от дъщеря си. Изпи цялата бутилка, преди да събере сили да стане от креслото, но се строполи отново в него. Отвратително. Беше пиян. Най-сетне успя да се изправи, като се подпираше на мебелите. Блъсна се в един стол и той се прекатури. Жулиен взе втора бутилка от малкия хладилник и отпи една глътка. После изпи цяла чаша. Ледената течност буквално подпали гърлото му. Матилд. Хайде още една глътка. Той се клатушкаше из стаята с бутилката в ръка. Намери ключовете от колата в панерчето, в което си изпразваха джобовете, но те и останалото съдържание се разпиляха по пода заедно с малкото останала в бутилката течност. Жулиен падна на колене и заопипва с ръце наоколо. Най-сетне напипа връзката ключове. Наложи се да се хване за топката на вратата, за да се изправи. Тръгна по площадката, като залиташе, и се опря на стената, за да може да слезе по стълбите. Краката му трепереха от слабост. Силно му се виеше свят. Като излезе от къщата, се просна върху външните стъпала. Трябваше му известно време, за да се изправи. Не чувстваше нищо. Светът бе мек като памук, полупрозрачен и полузамъглен, напълно недействителен. Жулиен вървеше насред светъл прозрачен сапунен балон, който го люлееше нежно и бе напълно нереален. Усещаше прилив на неудържима радост и изпадна в еуфория.
Стигна до колата си. Прескочи вратата, защото гюрукът бе прибран. Измина доста време, преди да пъхне ключа. Запали. Моторът изръмжа, лостът за скоростите заяждаше в неуверената му ръка. Това го разсмя. Нощта се стелеше над околните поля. Включи всички светлини. Колата нагази в храстите по алеята. На три пъти му се наложи да завърти волана, за да не се удари в каменните колони от двете страни на желязната врата. Наистина му бе много весело. Колата рязко отскочи встрани, а после тръгна по шосето. Сияйното тяло на Матилд, милувките й, целувките й. Жулиен даде газ. Бързаше да отиде при нея, да се сгуши в ръцете й, да заспи.
Мощен звук на клаксон отекна многократно като ловен рог в мъгла. Главата му бучеше - същата тази глава, която малко по-късно се търкулна в житното поле покрай автострадата.
10.