Франсоаз Арну постепенно идваше на себе си. Алесандра бе прекарала целия следобед до леглото й и накратко й очерта стратегията си, с която щеше да изправи „Ла Провансал“ на крака и компанията да тръгне отново по пътя, прокаран от баща й. След като се беше сдобила с мажоритарния пакет акции, тя искаше да предложи на Жулиен или да продължат заедно работа, или той да поеме по пътя, който винаги бе искал да следва - рисуването. Ако той избереше второто, Франсоаз изрази готовност да му даде в аванс достатъчна част от наследството му, с която да живее прилично. Алесандра одобри тази идея. Към осем часа капитан Риготие се обади по телефона, за да им съобщи, че обвинението на Жулиен за убийството на Салк е свалено и че той е освободен.
След бърза вечеря с Алесандра и майка й в стаята на Франсоаз, Батист отново седна пред лаптопа си. Бе близо до целта. Фактурите за повърхностно активните вещества, подхвърлени анонимно на полицията, показваха, че след случилото се непредвидено събитие - смъртта на Салк, някой искаше подозренията да паднат върху Жулиен. Като разнищеше какво точно се бе случило, щеше да разбере каква бе първопричината за цялата тази каша, а оттам пък - да разкрие и мотива на убиеца. От това обаче не следваше, че фирма „Ла Провансал“, а следователно и семейство Арну, не бяха в центъра на проблема. В архивите на „Еко дю Миди“, които му бе предоставил Перо, Батист напразно бе търсил мотив за омраза в заплетените интриги и неразбирателства, породени вероятно далеч в миналото. Например поради съперничество в търговията или пък заради наследствени вражди. Не бе открил нищо. Оставаше Мариус Гарбиани. Той искаше „Ла Провансал“. Само че нямаше никакъв интерес там да бъде намерен труп...
Фарове на кола осветиха големия двор и алеята с чинарите. Батист чу най-напред звънеца на входната врата, а после и гласа на Алесандра в хола. Тя влезе в салона, придружена от капитан Риготие и още един полицай.
- Бихме желали да разговаряме с госпожа Франсоаз Арну. - Тя е болна и лекарят й препоръча пълно спокойствие.
Лицето на капитан Риготие бе изопнато. Чувстваше се зле и очевидно не знаеше как да започне и как да съобщи онова, за което бе дошъл.
- Кога господин Арну напусна имението „Ванс“ тази вечер?
- Нямам представа. Майка ми живее в друго крило на къщата, което е доста отдалечено от крилото, където са апартаментите на брат ми и на дъщеря му.
- Значи не сте го видели да излиза?
- Не. Още повече че бяхме при майка ми. Какво се е случило?
- Господин Арну е претърпял катастрофа - отговори капитан Риготие и преглътна с усилие.
Батист разбра какво се бе случило и веднага отиде при Алесандра.
- В болницата ли е?
- Да. Госпожице Арну, брат ви е мъртъв.
- Не! - изрева Алесандра.
Викът й отекна в цялата къща. Наложи се капитанът дз помогне на Батист да укроти изблика й на безкрайно отчаяние. Изведнъж на вратата се появи Франсоаз, облечена в пеньоар. Полицаят я настани в един стол и повика парамедиците, защото нервната криза на Алесандра бе неконтролируема.
- Жулиен - прошепна Франсоаз. - Жулиен. Ето и той също...
Тя бе учудващо спокойна - очевидно вследствие на успокоителните, които лекарят й бе предписал. Наблюдаваше дъщеря си, която монотонно повтаряше „не“, без никой от присъстващите да успее да я спре. Отдалеч се дочу сирена, а после синята й лампа освети стените на салона. Батист се уговаряше с парамедиците да не отвеждат Алесандра в болницата. Лекарят приготви спринцовка. Франсоаз все така седеше на стола с изправен гръб. Успяха да накарат Алесандра да легне върху канапето. Лицето й се поотпусна, дишането й започна да се нормализира. Риданията престанаха.
- Трябва да спи колкото може по-дълго.
- Страхувам се, че... - Батист не успя да завърши.
- Всичко ще се оправи. Всичко ще се оправи - мърмореше Алесандра, сякаш за да убеди себе си.
Бе станала и местеше погледа си от парамедиците към полицаите, от майка си към Батист.
- Батист, повикай Розлин. Кажи й да дойде и да се погрижи за мама. А ние ще отидем в болницата - заяви тя.
- По-добре е да отидете утре - намеси се капитан Риготие. -Починете си.
- Искам да видя брат си.
- Невъзможно е. Не веднага. Ударът е бил фронтален. В момента екипът все още работи, за да измъкне тялото. Имат поне два часа работа.
- Каква е тази олелия? - изкрещя Жустин, която току-що се бе върнала. - Ама не, наистина, все едно вече не съм си вкъщи. Трябваше да си покажа документите, за да се добера дотук. Блокирали са всичко наоколо. Станала е някаква катастрофа. Някаква кола е попаднала под един камион. Изглежда, че онзи тип, шофьорът й, е бил обезглавен.
-Госпожице...