- Я стига! Писна ни да ви гледаме тук!
Изведнъж тя усети тежката атмосфера и напрежението наоколо, забеляза и разстроените лица на присъстващите.
- Е, хубаво, какво толкова казах. На този тип му е отрязана главата. Е, и?!
- Този тип е бил баща ви, госпожице Арну - каза лекарят глухо.
- Така ли? Баща ми ли?
Тя се завъртя на високите си токчета, вдигна рамене и излезе, без никой да посмее да я задържи. Тревогата в салона нарасна. Всички обърнаха погледи към Франсоаз Арну.
- Проклятието - прошепна тя.
Едва я чуха. Алесандра се сети за Сафиату. Батист изпрати полицаите до входа. Лекарят и тримата парамедици застанаха до двете жени, готови да се намесят при нужда.
- Пълна почивка. Ще се обадя на доктор Балтон. Не изпускайте от поглед и двете, докато той дойде - каза лекарят на Батист и добави: - Ще се върна...
- Къде е станала катастрофата?
- На седем километра от тук. Истинска касапница. Малката каза самата истина. Ще трябва да накарате Балтон да прегледа и нея. Тя е в стадий на отричане на случилото се, а подобно нещо е особено опасно.
* * *
Утрото постепенно изместваше нощта. Мариус Гарбиани съвестно изпълняваше ежедневното си сутрешно упражнение - двадесет дължини в басейна.
Така му бе препоръчал кардиологът. Денят се очертаваше доста напрегнат: сутринта го чакаха три срещи в завода във връзка с обработката на отпадъците, после имаше делови обяд с председателя на съвета - доста деликатно събитие, а накрая - и събрание, за да назначат нов треньор на авиньонския клуб, а веднага след това - партия голф с Кристиан Боатие. Предвидено бе двамата да вечерят заедно, за да отпразнуват сключването на договора по откупването на Вантиве. Гарбиани се отдаваше с истинско блаженство на този миг самота. Морган от три дни бе в Хюстън и щеше да се върне чак в края на седмицата. А след месец пък „Ла Провансал“ щеше да падне в ръцете му. Съжаляваше, че Флоранс не бе жива, за да се наслади рамо до рамо с него на тази последна победа.
Слънцето си проправи път и проби хоризонта. Над долината Сенанк цареше покой. Кристалночистият звън на камбаната в абатството удари шест часа. Магда постави обичайния поднос върху една от ниските масички до басейна.
- Някой вече е донесъл вестника. Преди раздавача - каза тя, като се приближи до басейна.
Магда тръгна обратно към къщата. Гарбиани направи последната си дължина. Излезе задъхан от басейна и облече хавлиения си халат. После легна в един удобен шезлонг. Наслаждаваше се на необятната гледка към Либерон, но най-вече на лукса, който му бе осигурил успехът му. Чу се телефонен звън. Магда се върна тичешком и му подаде телефона.
- О, отдавна съм станал - каза той на човека от другата страна на линията, който се извиняваше, че го безпокои толкова рано сутринта.
Гарбиани разтвори вестника. Една трета от първата страница бе заета от снимка - куп желязо под един камион и заглавие с огромни букви: „Съдбата става все по-жестока“. Статията продължаваше и на следващата страница. Жулиен Арну изгубил контрол над управлението на колата си, която била пометена с челен удар от движещ се в насрещното платно камион. Главата на водача на колата се търкаляла цели , петнадесет метра от мястото на катастрофата и била намерена в житните поля. Аутопсията била установила наличие на алкохол в кръвта на загиналия - 3,6 промила. Родът Арну бе угаснал. Всички мъже бяха мъртви. Съдбата бе отмъстила на Франсоаз. Гарбиани изпи чаша кафе, което усили горчивия вкус в устата му. Смъртта на Жулиен бе самоубийство, което по никакъв начин не потвърждаваше вината му за смъртта на Салк, тъй като Риготие притежаваше официални доказателства, които оневиняваха Арну. Следствието се намираше в мъртва точка. Никаква следа. Никакъв мотив. Перо не знаеше нищо. Гарбиани бе правил проучвания какво знае Виктоар дьо Монтобан без никакъв успех. За известно време смъртта на Жулиен Арну щеше да засенчи темата за убийството на Салк в медиите.
Гарбиани изпита странно чувство. В системата, която изграждаше с настървение от четиридесет години насам, се бе повредил някакъв механизъм. А той не виждаше причината за повредата. Освен ако тази катастрофа не накараше вълка да излезе от леговището си. Прочете отново статията. Помисли си за момичето, което бе обичал лудо още като юноша, а също и за жена си, която не успя да го накара да забрави напълно Франсоаз. Бе се завърнала в Солт, хванала ръката на Франсис Арну, който го бе мачкал и обиждал с презрението си още като дете. Бе се омъжила за този мъж и за неговото високомерие. Толкова по-зле за нея.
Мариус Гарбиани позвъни на Магда. След няколко минути тя пристигна с кана врящо кафе. Изведнъж той осъзна, че смъртта на Жулиен Арну нямаше да оправи делата му. Напротив, дори щеше сериозно да попречи на отмъщението му. Наследниците щяха да отменят продажбата на „Вантиве“. Дъщерята на Жулиен не бе пълнолетна, така че Франсоаз щеше да бъде нейна настойница, освен ако настойница не станеше самата Алесандра, която при всякакъв развой на събитията щеше да се възползва от случая, за да поеме юздите на „Ла Провансал“. Като изчезна в друг свят, Жулиен Арну до известна степен бе възтържествувал над него - Мариус.