Приближих се до вратата и я отворих, приглаждайки косата си с ръка и опитвайки се да разкарам идиотската усмивка от лицето си.
Пред вратата стоеше и чакаше, скрита от дъжда под черен чадър, Сюзън Родригес. Тя носеше дълъг шлифер в цвят каки, изпод който се виждаха скъпа черна рокля и обувки на токчета. На шията и ушите й проблясваха бисери. При вида ми тя замижа.
— Хари?
Втренчих се в нея. Ох, мамка му. Забравих за срещата със Сюзън. Как можах да забравя такова нещо? Имам предвид, да — Белият Съвет, полиция, вампири, сътресение, наркотици, мафиотски босове и копелета с бейзболни бухалки, но — Сюзън!…
Да, разбира се… Може би на света не съществуват жени, способни да ме откъснат от всичко това. И все пак, дори това ми се стори възмутително.
— Привет, Сюзън — глупаво изтърсих аз и погледнах нагоре, зад гърба й. В колко часа обеща да се появи? В девет ли? А в колко спомена Линда? В осем… не, почакай малко. Първо спомена осем часа, но после премисли и каза, че ще дойде по-късно. В девет. Мамка му! Може да се получи грозна картинка.
Сюзън, естествено, разгада погледа ми, огледа се назад и отново ме погледна.
— Чакате ли някого, Хари?
— Ами… не точно — измърморих аз. — Ъ-ъ… добре. Може би. Вижте какво, нека влезем вътре. Ще се намокрите. — Всъщност малко поизкривих нещата. Не тя, а аз се намокрих, стоейки бос пред отворената врата така, че вятърът издухваше цялата вода от стълбището право върху мен.
Сюзън изкриви устни в лека, но доста опасна, хищна усмивка, сгъна чадъра и влезе в гостната.
— Значи тук живеете?
— Не-е — възразих аз. — Това е лятната ми къща в Цюрих. — Затворих вратата, поех палтото й и го окачих на високата закачалка до входа.
Сюзън се обърна с гръб към мен. Роклята разкриваше гърба до самата талия, с малка презрамка около шията, но ръкавите й бяха дълги и впити. Така ми харесваше. Даже много. Влизайки в стаята, към камината, тя ми позволи да се полюбувам на нейния гръб, после бавно се обърна и се усмихна, облягайки бедро на дивана. Черните й коси бяха вдигнати на темето, оставяйки открита дългата, изящна шия — истинско въплъщение на всичко гладко и възхитително. Устните й бяха извити в лека усмивка.
— Какво има Хари, извънредна работа в полицията ли? — чувствено произнесе тя, без да откъсва от мен лъчезарните си очи. — Тези убийства сигурно са сензация. Бияч от престъпния свят, убит с помощта на магия. Ще направите ли изявление?
Трепнах. Тя продължаваше да търси материал за „Влъхва“.
— Разбира се — кимнах аз. Очите й се разшириха учудено. — Трябва да се изкъпя — заявих аз. — Връщам се веднага. Мистър, прави компания на дамата, става ли?
Сюзън проследи погледа ми и видя Мистър, заел наблюдателния си пост на книжния рафт. От своя страна Мистър наостри уши още по-силно, без да откъсва поглед от вратата.
Отново изгърмя гръм.
Запалих няколко свещи и взех една с мен в банята. Мисли, Хари, мисли. Събуди се и мисли. Какво да правя?
Да се изкъпеш, отговорих си сам. Миришеш като свиня. Облей се хубаво с хладна вода и отмий тази мръсотия от себе си. Всеки момент ще се появи Линда Рандъл и ти трябва да измислиш как да не позволиш на Сюзън да си пъхне прекрасното носле в тези убийства.
След като се инструктирах по този начин, се успокоих, бързо се съблякох и се пъхнах под душа. Не ползвам бойлер, затова съм свикнал със студената вода. Между другото, като се има предвид как ми върви с жените (а и на другите чародеи), може би така е по-добре.
Тъкмо успях да се насапунисам както трябва, когато мълния удари някъде съвсем наблизо, а дъждът окончателно се развилня. Епицентърът на бурята налетя върху старата сграда, и то с всичка сила. Спокойно можех да мина без свещ, дотолкова беше наелектризиран въздухът. Затова пък гръмотевиците заглушиха всички останали звуци. И все пак успях да видя с крайчеца на окото си някакво движение зад приземния прозорец на банята, целомъдрено прикрит с полупрозрачна завеска. Някой вървеше към стълбата, водеща до дома ми.
Струва ми се, вече споменах колко ми върви с жените, нали? Именно такива вечери са причината за това. Паникьосах се. Изскочих изпод душа, както си бях с насапунисана глава, омотах кърпа около талията си и се втурнах в гостната.
В края на краищата, не можех да позволя Сюзън да отвори на Линда. Щеше да се получи такава котешка битка, каквато не сте и сънували, и подозирам, че голяма част от драскотините и ухапванията щях да отнеса аз.