Изскочих от банята и видях, че Сюзън вече е протегнала ръка към дръжката на вратата. Отново блесна мълния и гръмотевицата заглуши щракането на бравата. Наистина, чух друг звук: злобен, ръмжащ, и видях как Мистър скочи и изви гърба си на дъга, с настръхнала козина и озъбена муцуна. Погледът му остана все така прикован към вратата.
Гърмът стихна и Сюзън отвори вратата. Видях лицето й в профил. Тя стоеше, опряла ръка на бедрото, а на устните й играеше опасна, ехидна усмивка.
Веднага щом вратата се отвори, усетих поток енергия, обикновено съпровождащ същества от другия свят, когато се явяват при нас, смъртните. Сигурно преди това не съм й обърнал внимание заради бурята. На вратата, осветявана от мълниите, стоеше ниска фигура — не по-висока от пет фута. Странно, също като Сюзън тя беше облечена в шлифер, само че не каки, а кафяв. Нещо неправилно в нейната външност се набиваше на очи, нещо не от този стар, добър свят. Нейната, така да се каже, глава се обърна към мен и два пламъка, синьо-бели като танцуващите в небето мълнии, проблеснаха в очните кухини на лицето. Чертите му не приличаха на човешки; приличаше по-скоро на голяма пъпчива жаба.
От разстояние два фута Сюзън далеч по-добре от мен разгледа лицето и очите на демона, затова не се учудих, когато тя запищя.
— Сюзън! — изкрещях аз, хвърляйки се към дивана. — Дръпни се, бързо! — Гмурнах се зад облегалката, като здраво се халосах по ребрата.
Демонът отвори уста, чу се съскане и в облегалката на дивана се появи дупка колкото голям юмрук, а във въздуха се разнесе облаче зловонен дим. Няколко капки от течността, изплюта от проклетата твар, паднаха на пода и на тези места се появиха дупки. Отдръпнах се от дивана и киселината.
— Сюзън! — извиках аз. — Скрийте се в кухнята! Не минавайте между мен и него!
— Какво е това? — изпищя тя в отговор.
— От лошите — наведох се и надникнах през димящата дупка в дивана, готов във всеки момент да скоча настрани. Демонът все още стоеше на вратата, протягайки пред себе си лапи с дълги пръсти. Изглеждаше, сякаш се опира на някаква невидима преграда.
— Защо то не влиза? — попита Сюзън иззад ъгъла, който беше близо до вратата. Тя притискаше гръб в стената, опулила уплашените си очи. Боже мой, помислих си аз, дано й стигне акъла да не се подава от там.
— Неприкосновеността на дома — обясних аз. — Това не е смъртна твар. Трябва да събере още енергия, за да премине през бариерата, обкръжаваща дома.
— Значи може да влезе? — не се отказваше Сюзън. Гласът й пресекваше от вълнение и страх, но тя вече задаваше въпроси, събираше информация — общо взето, държеше се като професионалист. А може би, предположих аз, рационалната част на мозъка й просто е дала накъсо. Това се случва с хората, които за пръв път се сблъскват лице в лице с демон.
Скочих към нея, хванах я за ръката и я бутнах към люка, водещ към моята лаборатория.
— Слизай долу! — извиках аз, рязко вдигнах капака и ритнах надолу сгъваемата стълба.
— Но там е тъмно! — запротестира Сюзън. — О, Боже! — Погледът й се плъзна под талията ми и тя замижа. — Хари! Защо сте гол?
Аз също сведох поглед. И се изчервих. Сигурно проклетата кърпа е паднала от мен, докато танцувах под вражеския огън. Затова пък от това движение сапунената пяна потече в очите ми, които веднага започнаха да щипят. По дяволите, нима тази вечер може да продължи по-зле?
Откъм входа се чу трясък от счупване и този жабодемон (или демонжаба?) направи неуверена крачка напред. Сега той беше в дома ми. Мълниите продължаваха да танцуват в небето зад гърба му, затова всичко, което виждах, бе уродлив, изгърбен силует и приближаващата светлина на двете широко разположени, изпъкнали очи. Жабешката му глътка пулсираше, ту забавяйки, ту ускорявайки ритъма.
Демонът отново отвори паст и отвътре се дочу противно, лепкаво клокочене.
— Vento Rifflittum! — извиках аз, събирайки своите страх и злост в стегнато кълбо и го хвърлих към противника. Едновременно с това той изплю в лицето ми заряд от киселина.
Страхът и адреналинът излетяха от върховете на пръстите ми като вихър, способен да изтръгне космите от главата ти. Той прихвана топката разяждаща слюнка и я отхвърли обратно към демона, покривайки го със забележително равен слой. Това спря гадната твар и дори я отблъсна на няколко фута. Острите нокти безсилно дращеха по паркета, но той успя да спре едва при вратата, хващайки се за килима.
Киселината съскаше и хвърляше сини искри по кожата на демона, но изглежда не му причиняваше никаква вреда. Наистина, шлиферът му се разпадна на парчета още преди да успея да въздъхна, а и килимът и мебелите понесоха значителни увреждания.