— Само че се постарай да го хванеш — отвърна Боб. С тези думи от очните кухини на черепа плисна поток оранжева светлина. Тя се събра на топка около флакона с еликсира, лежащ на пода в далечния ъгъл на лабораторията, сгъсти се още малко, отдели го от пода и го метна към мен. Успях да го хвана със свободната си ръка, като едва не го изпуснах.
Оранжевата светлина — всъщност тя сега обозначаваше състоянието, в което се намираше Боб — изтанцува нещо, приличащо на джига, после се плъзна нагоре по стълбите и изчезна.
— Какво е това? — страстно измърмори Сюзън, гледайки флакона със замъглен поглед.
— Още едно питие — казах аз. — Изпий го заедно с мен. Надявам се, че ще успея да задам и на двамата един и същи вектор, за да се махнем оттук.
— Хари — с капризен тон каза тя. — Не искам да пия. — Очите й се присвиха мечтателно. — Искам теб.
Тогава ме осени.
— Веднага щом изпием това — обещах аз, — и се освободя, ще можем да се изтъркаляме в леглото.
Тя ме погледна с напълно пиян поглед и лицето й засия с доволна и развратна усмивка.
— О, Хари… Тогава — до дъно! — В потвърждение на тези думи ръцете й изпълниха сложно движение, което едва не изби флакона от ръката ми. Олюлях се. Нова топка сапунена пяна от косата ми падна право в очите и аз замижах.
Излях приблизително половината еликсир в устата си, опитвайки се да не обръщам внимание на натрапчивия вкус на евтина кола и припряно подадох остатъка на Сюзън. Тя се усмихна страстно, изпи го и се облиза.
Усещането започна някъде в областта на стомаха — някак странна, неравномерна вибрация, която бързо се разпространи из тялото. Нагоре, към дробовете, а после и към ръцете. И надолу, през бедрата, в краката. Неволно започнах да се треса.
А после просто се разлетях на милиони миниатюрни парченца Хари — всеки със собствен зрителен ъгъл. От просто правоъгълно подземно помещение моето обкръжение се превърна в сложно съчетание на взаимодействащи енергии. Дори демонът сега изглеждаше като облак елементарни частици, гъст и бавен. Заобиколих този облак и през отвора в сгъстената материя, представляваща тавана, се процедих в хаотично натрупване на енергия — бурята.
Всичко това отне около пет секунди, а после действието на еликсира свърши. Усетих как всички тези миниатюрни парченца се събраха заедно и с невъобразима скорост се слепиха в едно цяло. Болеше ме, повдигаше ми се — шега ли е, да понесеш удар не от една посока, а от всички заедно. Олюлях се, опрях се на жезъла и усетих дъжд по лицето си.
Сюзън се появи след секунда и просто падна по задник в калта.
— О, Боже! Колко отвратително се чувствам!
От сградата се дочу възмутения вопъл на демона — почти беззвучно, но пълно с ярост съскане.
— Да тръгваме — казах аз. — Трябва да се махнем оттук преди да е съобразил какво става и да е започнал да ни търси на улицата.
— Лошо ми е — заяви тя. — Не знам дали ще мога да вървя.
— Смесването на еликсирите — досетих се аз. — Такава реакция е напълно възможна. Но трябва да тръгваме. Хайде, Сюзън. Ставай и да тръгваме. — Наведох се, вдигнах я на крака и я повлачих по-далеч от къщата.
— Къде отиваме? — попита тя.
— Носиш ли ключовете за колата си?
Тя се потупа отстрани в търсене на джобове и вяло поклати глава.
— Оставих ги в джоба на палтото.
— Значи ще тръгнем пеша.
— Къде?
— Към Ридинг-роуд. Тя винаги се наводнява при силен дъжд. Там ще има достатъчно вода, за да го спре, ако се опита да ни проследи. — До Ридинг-роуд имаше само две пресечки. Дъждът се лееше като из ведро. Треперех и бях настръхнал, в очите ми влезе още сапун. Затова пък — ето! В крайна сметка се изкъпах.
— Как? — измърмори тя. — Какво може да направи дъжда с жабата?
— Не дъждът. Водният поток. Демонът просто ще загине, ако се опита да премине над течаща вода — търпеливо й обясних аз. Много се надявах че еликсирите, смесени в стомаха й, няма да направят нещо необратимо. Помнех няколко нещастни случаи в миналото. Движехме се с напълно прилични темпове и изминахме около четирийсет метра в дъжда. Не повече.
— Ох. Ох, колко е хубаво — измърмори Сюзън, дръпна се и се свлече на земята. Опитах се да я удържа, но бях твърде уморен и ръцете не ме слушаха. Едва не паднах заедно с нея. Тя се обърна настрани и остана да лежи така. Повръщаше.
Гръмотевиците и мълниите бушуваха около нас с нова сила. Чух силен трясък, обърнах глава натам и видях как бурята стоварва дърво върху проводниците. Последва ярък проблясък, после той изгасна и само клоните догаряха. Отново се обърнах натам, накъдето бяхме тръгнали. До залятата с вода Ридинг-роуд, обещаваща ни защита от демона, оставаха още трийсет метра.