Линда беше умряла тази вечер, само че малко по-рано. След като пристигнала на мястото на убийството, Мърфи се опитала да се свърже с мен, не успяла и изпратила патрулна кола да ме вземе и да ме достави на място за изпълнение на консултантските ми задължения. На бдителните полицаи, които изпратила, им се наложило да спрат преди да стигнат до дома ми, за да проверят някакъв гол психар на улицата. Трябваше да видите лицата им, когато се оказах онзи същият консултант, когото трябваше да вземат и да откарат до мястото на престъплението.
Милата Сюзън ми се притече на помощ в тази, хм, деликатна ситуация. Тя обясни станалото като „нищо особено, просто така се получи — хи-хи“ и увери ченгетата, че с нея всичко е наред и че тя ще може да се прибере без чужда помощ. Леко пребледня, когато видя с непомрачен поглед разгрома в дома ми, и пребледня още по-силно като видя следите по вратата на колата си, но все пак понесе всичко напълно достойно и накрая си тръгна, заявявайки, че трябва да пише статия. Очите й блестяха възбудено. На тръгване тя се задържа, за да ме млясне по бузата и да прошепне в ухото ми: „Не е зле, Хари, не е зле“. После ме потупа по голия задник и скочи в колата си.
Надявам се, че ченгетата не забелязаха това в тъмнината, но се изчервих. Полицаите продължаваха да гледат подозрително голотата ми, но с радост ме пуснаха да се облека. От чистите вещи имах само анцузи и тениска, на която имаше нарисувано гробище и надпис: „ВЕЛИКДЕН СЕ ОТМЕНЯ — ТЯЛОТО Е НАМЕРЕНО“.
Облякох ги, а отгоре нахлузих якето си, успяло по неведом начин да преживее нападението на демона, и накрая — напълно несъответстващите каубойски ботуши. После седнах в полицейската кола и с включена сирена се понесохме през града. Закачих върху якето полицейската си карта и влязох в сградата след униформените. Един от тях ме придружи до Мърфи.
По пътя запомнях дребни подробности. Сградата беше обкръжена от тълпа зяпачи — в края на краищата, още не беше прекалено късен час. Дъждът продължаваше да вали — или по-скоро, да ръми — и увисналите във въздуха водни капчици смекчаваха контурите. На паркинга пред сградата имаше няколко полицейски коли, и още една — на полянката пред входа на малко, покрито с бетон вътрешно дворче. Лампата на тази кола продължаваше да се върти, заливайки двора през равни интервали със студена синя светлина. Навсякъде се виждаха жълтите ленти на загражденията.
И в центъра на всичко това стоеше Мърфи.
Тя изглеждаше кошмарно, сякаш от последната ни среща не беше яла нищо освен сандвичи от автомата и не беше пила нищо освен евтино държавно кафе. Сините й очи бяха почервенели от умора, но погледът им оставаше остър, както винаги.
— А, Дрезден — изръмжа тя. — Нарочно ли си направил тази прическа а-ла Кинг-Конг?
Направих опит да се усмихна в отговор.
— Трябва от време на време да плашим нашата пищяща дама. Интересува ли те?
Мърфи изсумтя. За човек с толкова симпатично носле не й се получаваше зле.
— Да вървим. — Тя рязко се обърна на токчета и закрачи така стремително, сякаш изобщо не беше уморена.
В дома вече работеха експертите, затова ни се наложи да сложим на обувките си найлонови калцуни, а на ръцете — ръкавици, които ни даде стоящият на вратата полицай.
— Опитах се да ти позвъня — съобщи Мърфи, — но телефонът ти пак не работеше. Докога, Хари?
— Тази вечер е неудачна за телефонни разговори — отвърнах аз, стоейки на един крак, за да нахлузя и втория калцун. — Какво е станало?
— Още една жертва — обясни тя. — При същите обстоятелства, както и Томи Том и неговата Стентън.
— Господи! — задъхах се аз. — Те използват бурята.
— Какво? — Мърфи рязко се обърна към мен и ме погледна в упор.
— Бурята — повторих аз. — На теория е възможно да се използва за свои цели енергията на бурята или други природни явления. Като гориво за заклинанията.
— Не си ми казвал за това преди — възмути се Мърфи.
— Дори не се сещах за това до тази вечер. — Потрих слепоочията. Всичко се връзваше. Мамка му, ето как нашият Човек-Сянка е успял да свърши всичко за една вечер. Успял е да призове демон, да го насъска по мен, като при това присъстваше във вид на сянка. И като добавка — успял е да извърши още едно убийство.
— Успяхте ли да разпознаете жертвата? — поинтересувах се аз.
Мърфи се обърна за да влезе в стаята, и отговори: