Този път аз отклоних поглед.
— Много хора имат моя визитка — казах аз. — Раздавам ги наляво и надясно из целия град. Не знам откъде я има.
— Дявол да го вземе, Дрезден — каза тя, пусна ме и отиде до окървавените чаршафи на кревата. — Криеш нещо от мен. Сигурна съм. Мога да наредя да те арестуват. Мога да те задържа за разпит. — Тя отново се обърна към мен. — Някой вече уби трима души. Моята работа е да спра това. Това и правя.
Премълчах. Все още усещах мириса на шампоан и пяна от ваната на Линда Рандъл.
— Не ме принуждавай да правя избор, Хари. — Гласът й омекна, макар че погледът й продължи да ме пронизва. — Моля те.
Помислих още малко. Можех да й кажа всичко. Тя това и искаше: не част от случилото се, не частична информация. Тя искаше всичко и наведнъж. Тя искаше да сложа пред нея всички елементи на мозайката, за да може да ги сглоби и да хване лошите. Тя не искаше да сглобява картината знаейки, че няколко елемента продължават да стоят в джоба ми.
Кому можеше да навреди това? Линда Рандъл ми се обади днес следобед. Тя възнамеряваше да дойде и да поговори с мен. Тя искаше да ми съобщи някаква информация и някой й запуши устата преди да успее да го направи.
Но имаше два проблема, които ме възпираха да разкажа това на Мърфи. Първо, тя веднага щеше да започне да мисли като ченге. Не е толкова трудно да се разбере, че Линда не е пример за нравственост. Че е имала любовници и от двете страни на бариерата. А щом е така, дали отношенията ни с нея не са по-близки от това, което съм казал? Ами ако съм използвал магия, за да убия от ревност един от любовниците й, а после съм дочакал бурята, за да убия и нея? Всичко това изглеждаше напълно правдоподобно и убедително. Престъпление от любов — Мърфи не можеше да не разбира, че прокурорът ще изгуби сума ти време за да докаже възможността за използване на магия като оръжие на убийство, но подобни случаи с пистолет — колкото искаш.
Второ — и това ме тревожеше далеч повече, — трима души бяха убити. И, ако не беше чистият късмет в комбинация с моята съобразителност, щяха вече да са петима, включвайки двама в моя апартамент. И все още не знаех кой е този мръсник. Ако споделя с Мърфи малкото, което знаех, нямаше да й помогна с нищо. Това само щеше да повлече лавина от нови въпроси и тя нямаше да се успокои, докато не изтръска от мен отговорите.
И ако гласът от сянката узнаеше, че Мърфи води разследването, и че е попаднала на следа, той без колебание щеше да я убие. И тогава нищо не можеше да я защити. Може би тя се справя добре с обикновените престъпници, но целият й опит в айкидо нямаше да й помогне в битка с демон.
И, разбира се, оставаше и Белият Съвет. Хора като Морган и неговите началници, уверени в собствената си власт, считащи се над всякакви закони, освен онези, които са установили самите те — те без колебание биха отстранили дребния полицейски лейтенант, открил тайния свят на Белия Съвет.
Гледах окървавените чаршафи и виждах пред очите си трупът на Линда. Представих си кабинетът на Мърфи и нея самата, лежаща на пода — със сърце, изтръгнато от гърдите или гърло, разкъсано от някаква дяволска твар.
— Извинявай, Мърф — изхриптях шепнешком аз. — С радост бих ти помогнал. Но не знам нищо, което би ти било полезно. — Дори не се опитвах да я погледна, както и не се опитвах да скрия, че я лъжа.
По-скоро усетих, отколкото видях как угасна и изстина погледът й. Не знам дали по бузата й се плъзна сълза, или тя просто вдигна ръка да отметне косата от лицето си. После се обърна към вратата.
— Кармайкъл! — извика тя. — Довлечи си тлъстия задник тук!
Кармайкъл изглеждаше все така дрипав, както преди няколко дена, сякаш дори времето не можеше да го промени. Във всеки случай то не беше променило нито сакото, нито мазните петна по вратовръзката, нито покритите с пърхот рамене. По дяволите, помислих си аз, та това дори е утешително: да знаеш, че поне едно нещо в този свят е неизменно. И колкото и на зле да вървят нещата, колкото и отвратителна да изглежда обстановката, можете да разчитате на Кармайкъл — в смисъл, че той винаги ще изглежда като изваден от боклукчийска кофа. Той влезе и злобно ме погледна.
— Да?
Тя му хвърли пликчето и той го хвана във въздуха.
— Регистрирай това и го прикачи към случая — каза тя. — И още не си тръгвай. Трябва ми свидетел.
Кармайкъл сведе поглед и видя моята визитка. Зачервените му очи се разшириха. Той ме погледна и почти видях как се сменят предавките в главата му, премествайки ме от категория „досаден съюзник“ в категория „заподозрян“.