— Благодаря ти, Мерилий. Задушеното беше чудесно.
— Радвам се, че ти хареса.
— Намислил съм да предлагам специалитет на деня в обедното меню. Нещо, което да е различно за всеки ден от седмицата. В сряда — руло „Стефани“. В петък — ролца от раци. Би ли разкрила рецептата си за това задушено на Линда?
— Тя е мамина рецепта.
— О! Е, на нея едва ли ще й пука, ако я разкриеш, нали?
За нечии чужди уши думите биха прозвучали грубо, но Мерилий знаеше причината за безчувствеността на Уилям и не го винеше. Родителите им бяха починали, но никой от тях не им липсваше. Единият беше напълно равнодушен, другият — безотговорен егоист.
Баща им беше суров и необщителен човек. Механик по професия, той ставаше всяка сутрин преди разсъмване, за да слезе от планината до автосервиза в града, където работеше. Връщаше се вкъщи за вечеря, която унищожаваше методично. Измърморваше по някоя дума на въпросите им, но иначе всичко друго, което казваше, беше критика или порицание. След вечеря се оттегляше в спалнята си, като затваряше вратата, за да се изолира от семейството си.
Мерилий никога не го беше виждала да се зарадва на нещо, освен на зеленчуковата градина, която обработваше всяко лято. Тя беше негова гордост и радост. Мерилий беше на седем години, когато той хвана зайчето й да гризе една зелка. Изви му врата пред нея и накара майка й да го сготви за вечеря. Мерилий прие за поетична справедливост, когато той умря от сърдечен удар, докато окопаваше една леха с лук.
Майка им беше мърморана и хипохондричка, която наричаше мъжа си зад гърба му недодялан селяк. В продължение на четирийсет години тя се постара всички да разберат, че се е омъжила за човек, много под нивото й. Фокусът на живота й беше личното й нещастие.
Когато влошеното й здраве я прикова към леглото, Мерилий прекъсна един срок в гимназията в Клири, за да се грижи за нея. Една сутрин, когато отиде да я събуди, Мерилий установи, че майка й беше починала в съня си.
Двамата с брат й много рано се научиха да разчитат сами на себе си. Родният им дом се намираше откъм далечната страна на връх Клири, изолиран от града и съседи, с чиито деца да си играят. Родителите им не общуваха много-много с хората, затова не бяха научили на това нито нея, нито Уилям. Затова за тях училището се оказа място на мъчителни усилия.
Уилям се учеше добре и беше кандидатствал за стипендия. Усилията му бяха възнаградени с отлични служебни характеристики и награди. Със същата решителност се беше опитал да си създаде приятели, но прекомерното му старание обикновено даваше обратен резултат.
Мерилий откриваше смисъла на живота сред страниците на книгите.
С изключение на годините, прекарани в колежа, двамата с Уилям живееха в една и съща къща. След като майка им почина, той реши, че е дошло времето да се преместят в града. Никога не му беше минало през ума, че Мерилий може да има свои планове. На нея също не й беше хрумвало да живее отделно от него. Напротив, беше се зарадвала на възможността да напусне грозния, мрачен, планински дом, който навяваше само тъжни спомени.
Купиха си малка, спретната къща на тиха улица. Тя я превърна в уютен дом, пълен с цветя и светлина, нещата, които й бяха липсвали в дома на нейното детство.
Едва след като закачи последното перде и подреди и последната стая, тя установи, че нищо, освен обстановката не се беше променило. Животът й не пое по някакъв нов, вълнуващ път. Да, коловозът бе по-хубав, но си оставаше коловоз.
Колкото до семейната къща в планината, тя би я продала, или би я оставила да се руши под силите на слънцето и бурените. Но Уилям имаше други идеи.
— Бурята ще ти попречи да работиш по къщата — отбеляза тя, докато бършеше с влажна кърпа масата.
Той се обади иззад вестника си:
— Права си. Ще минат дни, преди някой да може да мине по главния път. А страничния до нашето място ще го изчистят много по-късно.
Страничния път, за който той говореше, се виеше по западната страна на планината. Тя винаги беше по-студена, по-тъмна и последна показваше признаците на пролетта.
— Ще ми се да ме заведеш горе, когато пътят стане проходим — каза Мерилий. — Искам да видя какво си направил с мястото.
— Напредва. Надявам се да го завърша следващото лято. Идеята му беше да поднови къщата и да я дава по наем на почиващи. В областта бяха регистрирани десетки агенти, които даваха под наем собственост за по месеци през лятото и есента. Повечето от работата вършеше сам, наемаше предприемачи само, когато беше абсолютно наложително. В действителност влагаше цялото си свободно време в този ремонт. Къщата трябваше да бъде срината до основи, за да се хареса на Мерилий. Но Уилям беше развълнуван от проекта, затова тя го подкрепи.