Беше обещал на Егвийн всичко. Всичко, стига да не уязвява Андор и Елейн. Светлина, беше й обещал да не убие ал-Тор. Най-малкото не и преди да е доказал категорично, че Дракона е убил майка му. Защо не можеше Егвийн да разбере, че мъжът, с когото бе отраснала, се бе превърнал в чудовище, извратен от Единствената сила? Ал-Тор трябваше да бъде премахнат. За доброто на всички.
Стискаше и отпускаше юмруци, докато крачеше по улиците, и съжаляваше, че не може да разпростре мира и спокойствието на боя с меч и над всичко останало в живота си. Въздухът бе наситен с острата миризма на крави и тор. Щеше да се радва да се върне в истински град. Отдалечеността на Дорлан го правеше добро място за криене, но Гавин съжаляваше, че Елайда не бе избрала някое не толкова миризливо място, което да приюти Младоците. Дрехите му сякаш щяха да носят вонята на добитък до края на дните му — стига бунтовническата армия да не ги разкриеше и да не ги избиеше през следващите няколко недели.
Двуетажната къща на кмета бе в самия център. Ядрото на Младоците беше устроило лагера си в малкото поле зад нея. Преди там бяха расли къпини, но много горещото лято и последвалата го люта зима ги бяха убили. Една от многото жертви, които щяха да доведат до още по-сурова зима тази година.
Полето не беше най-доброто място за лагер — мъжете непрекъснато недоволстваха, че трябва да вадят бодли от кожата си, — но беше близо до центъра и в същото време донякъде скътано. Някоя и друга драскотина си струваше удобството.
За да стигне до полето, Гавин трябваше да прекоси отъпкания селски площад и да мине покрай вадата пред къщата на кмета. Кимна на няколко жени, които перяха там. Айез Седай ги бяха наели да се грижат за прането на Сестрите и офицерите на Гавин. Заплащането беше мизерно за толкова много работа, но Гавин даваше на жените по малко отгоре, колкото можеше да си позволи от собствения си джоб, жест, който му беше спечелил присмеха на Наренвин Седай, но благодарности от селските жени. Майка му винаги го беше учила, че работниците са гръбнакът на едно кралство. Прекършиш ли ги, скоро ще откриеш, че всъщност изобщо не можеш да се движиш. Хората тук можеше и да не са поданици на сестра му, но той нямаше да позволи на войската си да се възползва от тях.
Кепенците на кметската къща бяха затворени. Марлеш се беше облегнал лениво на стената, а дребничката му Айез Седай стоеше с ръце на кръста и се въсеше на вратата. Явно й бяха отказали да я пуснат. Защо? Ваша нямаше кой знае какъв ранг сред Айез Седай, но и не беше толкова ниско като Хатори. Щом на Ваша отказваха достъп… хм, значи вътре наистина се обсъждаше нещо важно. Това възбуди любопитството му.
Хората му щяха да пренебрегнат тази подробност — Раджар щеше да каже, че е най-добре съвещанията на Айез Седай да си останат тяхна работа, понеже иначе нещата ще се объркват още повече. Но пък една от причините, поради които от Гавин нямаше да се получи добър Стражник, беше, че е недоверчив към Айез Седай. Майка му им беше вярвала и виж докъде я докара това. А и как Бялата кула се беше отнесла с Елейн и Егвийн… добре, можеше да поддържа Айез Седай, но определено не можеше да им се довери.
Заобиколи сградата и се зае с напълно законния преглед на охраната. Повечето Айез Седай в селото нямаха Стражници — или бяха Червени, или ги бяха оставили. Няколко бяха твърде стари, за да загубят Стражниците си от старост и така и да не си изберат нови. Две нещастни жени бяха загубили Стражниците си при Думайски кладенци. Гавин и останалите правеха всичко възможно да не издават, че забелязват червените кръгове около очите им и не чуват сподавения плач, който долиташе понякога от стаите им.
Айез Седай, разбира се, твърдяха, че не се нуждаят от охраната и защитата на Младоците. Вероятно бяха прави. Но Гавин беше видял мъртви Айез Седай при Думайски кладенци. Не бяха непобедими.
При задния вход Хал Моир отдаде чест и го пусна да влезе, за да продължи прегледа си. Гавин се качи по късото право стълбище в горния коридор. Там освободи Берден, тъмнокожия тайренски Младок, който беше на пост, и му нареди да иде да провери храната и разпределението й.
Пред вратата на стаята на Наренвин Седай се поколеба. Ако искаше да чуе какво става вътре, очевидният начин бе да подслуша. Берден беше единственият страж на горния етаж, а нямаше никакви Стражници, които да пазят срещу нежелани уши. Но да подслушва? Не му се налагаше да подслушва. Той беше командирът на Младоците и Айез Седай добре се възползваха от бойците му. Дължаха му информация. Ето защо Гавин решително почука на вратата.