Отговори му мълчание. После вратата съвсем леко се открехна и се видя малка част от смръщеното лице на Коварла. Светлокосата Червена беше начело на Сестрите тук, преди да я свалят, и все още бе една от най-важните жени в Дорлан.
— Никой не бива да ни прекъсва — изсъска тя през процепа на открехнатата врата. — Войниците ти имат заповеди да не пускат никого, дори други Сестри.
— Тези правила не се отнасят за мен — заяви Гавин и я погледна в очите. — Хората ми са в сериозна опасност. Като не ми позволявате да участвам в обсъждането, настоявам поне да мога да слушам.
Безизразното лице на Коварла сякаш издаде раздразнение.
— Нахалството ти май расте от ден на ден, дете. Май трябва да бъдеш свален и да бъде издигнат по-подходящ капитан на момченцата ти.
Гавин стисна зъби.
— Мислиш ли, че няма да те отстранят, ако го поиска Сестра? — попита с надменна усмивка Коварла. — Може да са жалко подобие на войска, но си знаят мястото. Жалко, че същото не може да се каже за командира им. Връщай се при хората си, Гавин Траканд.
И му затръшна вратата.
Засърбя го насила да нахлуе в стаята. Но това щеше да му донесе удовлетворение само за два дъха — колкото щеше да им трябва на Айез Седай, за да го вържат с Единствената сила. Как щеше да се отрази това на бойния дух на Младоците? Да видят своя командир, храбрия Гавин Траканд, изхвърлен от сградата с уста, затъкната с Въздух! Преглътна безсилието си, слезе по стълбите, влезе в кухнята, подпря се на стената и се загледа към стъпалата към горния етаж. След като беше освободил Берден, или той трябваше да застане на пост, или да прати да доведат смяна. Но първо искаше да помисли малко. Ако съвещанието им се проточеше много дълго, щеше да намери заместник.
Айез Седай. Благоразумните хора стояха далече от тях, когато бе възможно, и им се подчиняваха най-усърдно, когато стоенето далече от тях бе невъзможно. Гавин имаше проблем и с едното, и с другото. Родословието му пречеше да стои далече, гордостта му пречеше да им се подчинява. Беше подкрепил Елайда в бунта не защото я харесваше — винаги беше студена през годините, докато действаше като съветничка на майка му. Не, беше я подкрепил, защото не му харесваше отношението на Сюан към сестра му и Егвийн.
Но дали Елайда се държеше с момичетата по-добре? Дали която и да било щеше да се държи по-добре? Гавин беше взел решението си в момент на страст. Не беше хладнокръвно премислен акт на преданост, както допускаха хората му.
На какво беше предан тогава?
След няколко минути чу горе стъпки и тихи гласове. Айез Седай бяха приключили тайното си съвещание. Коварла заслиза по стълбището, като говореше нещо на Сестрите зад нея.
— … не мога да повярвам, че бунтовничките са издигнали своя Амирлин.
Наренвин — слаба и със скулесто лице — слизаше след нея и кимаше. След това — изумително — зад тях се появи Катерин Алрудин. Гавин се изправи и зяпна стъписан. Катерин беше напуснала лагера преди няколко недели, в деня след пристигането на Наренвин. Червената с катраненочерната коса не беше от първоначалната група, на която бе заповядано да замине в Дорлан, и бе използвала това като повод да се върне в Бялата кула.
Кога се беше върнала в Дорлан? Как се беше върнала? Щяха да са му докладвали, ако я бяха видели. А нямаше начин постовете да са пропуснали идването й.
Тя изгледа Гавин, докато трите Айез Седай минаваха през кухнята, и се усмихна лукаво. Беше забелязала изумлението му.
— Да — каза Катерин, като се обърна към Коварла. — Представи си го — Амирлин без трон, на който да седне! Те са група глупави момиченца, които си правят детско куклено позорище с куклички, облечени като по-старшите от тях. Разбира се, че ще си изберат някоя дивачка да свърши работата, и само Посветена при това. Що за жалко решение!
— Но поне е пленена — вметна Наренвин и спря на прага, докато Коварла излизаше.
Катерин се изсмя злорадо.
— Пленена и я карат да вие половината ден. Точно сега не бих искала да съм на мястото на момиченцето ал-Вийр. Разбира се, напълно си го е заслужила, щом е позволила да поставят шала на Амирлин на раменете й.
Трите излязоха през кухнята и гласовете им заглъхнаха. Гавин гледаше невярващо след тях. Олюля се и се подпря на стената. Не можеше да бъде! Егвийн… Не можеше да е чул добре!
Но Айез Седай не можеха да лъжат. Чувал беше слухове, че бунтовничките си имали свой Съвет и Амирлин… но Егвийн? Беше нелепо! Та тя беше само Посветена!
Но коя щеше да е по-подходяща за възможен провал? Може би никоя от Сестрите не бе пожелала да сложи въжето на врата си, като приеме титлата. По-млада жена като Егвийн щеше да е идеалната марионетка.