Раджар отново се намръщи.
— В безопасност ще съм — увери го Гавин с принудена усмивка. — Раджар, знаеш, че няма страшно. Какво? Страх те е да не ме хванат разбойници ли?
Раджар се отпусна и се изсмя.
— Теб ли? По-скоро Слийти ще хванат. Е, добре. Но не забравяй обаче да ми съобщиш, като се върнеш. Иначе няма да спя половината нощ от тревога.
„Съжалявам, че ще лиша от съня ти, приятелю“ — помисли си Гавин, докато кимаше. Раджар затича обратно да продължи упражненията, а Гавин стигна до конете, прати едно селско момче, хванало се за ратай в конюшнята, да донесе седлото и почна да маха букаите на Претендент.
— Приличаш на човек, който е взел решение — каза внезапно нечий тих глас.
Гавин рязко се обърна и ръката му посегна към меча. Една от близките сенки се движеше. Вгледа се внимателно и успя да различи смътната фигура на мъж с крив нос. Проклети да са тези Стражнически наметала!
Гавин се опита да подходи небрежно, както беше направил с Раджар.
— Щастлив, че имам нещо за вършене, по-скоро — отвърна и обърна гръб на Слийти, щом конярчето се приближи. Хвърли му един медник, взе седлото и го освободи.
Слийти продължаваше да го гледа от сянката на един дебел бор. Знаеше. Лъжата с внезапната проверка можеше да заблуди всеки друг, но Гавин усещаше, че при него няма да мине. Светлина! Нима трябваше да убие още един човек, когото уважаваше? „Да те изгори, Елайда! Да те изгори, Сюан Санче, и цялата ви Кула. Престанете да използвате хората. Престанете да ме използвате!“
— Кога да кажа на хората ти, че няма да се върнеш? — попита Слийти.
Гавин нагласи седлото на гърба на Претендент, стегна здраво подпръга и зачака коня да издиша. Погледна намръщено над гърба му.
— Не се каниш да ме спреш?
Слийти се изсмя късо.
— Три пъти се бих с теб днес и не спечелих нито веднъж, макар да имах добър помощник. Имаш вид на човек, който ще убие, ако потрябва, а не съм толкова зажаднял за смърт, колкото може да допускат някои.
— Можеш да се биеш с мен — каза Гавин, приключи със седлото, намести дисагите и ги завърза. Претендент изпръхтя — не обичаше да носи допълнителен товар. — Знам, че ще приемеш смъртта, ако смяташ, че е нужно. Ако ме нападнеш, дори да те убия, ще се вдигне шум. Няма да мога изобщо да обясня защо съм убил Стражник. Можеш да ме спреш.
— Вярно — каза Слийти.
— Тогава защо ме оставяш да тръгна? — попита Гавин, докато обръщаше коня и хващаше юздите. Срещна скритите в сянка очи и му се стори, че долавя много смътен намек за усмивка на устните под тях.
— Може би просто харесвам да видя мъже, които не са безразлични — отвърна Слийти. — Може би се надявам да намериш начин да помогнеш това да свърши. Може би съм уморен и с наранен дух от толкова много поражения. Дано намериш каквото търсиш, млади Траканд.
И с шумолене на наметалото Слийти се отдръпна и се стопи в здрача на спускащата се нощ.
Гавин се метна на седлото. Имаше само едно място, където можеше да потърси помощ за спасяването на Егвийн.
Смуши коня и остави Дорлан зад гърба си.
Глава 14
Отваря се кутия
— Значи тази е от Сенкодушните — каза Сорилея. Белокосата Мъдра обикаляше пленничката и я оглеждаше замислено. Разбира се, Кацуан не очакваше да види страх у жена като Сорилея. Айилката беше гранитно същество, като статуя, брулена от бури и бури, търпелива пред ветровете. Беше пристигнала в чифлика съвсем наскоро, с тези, които бяха донесли на ал-Тор за развоя на събитията в Бандар Еваан.
Кацуан беше очаквала да намери много неща сред айилците, които следваха Ранд ал-Тор: свирепи воини, странни порядки, доблест и вярност, неопитност в интриги и политика. Беше се оказала права. Едно нещо, което определено не беше очаквала да намери обаче, беше равна на себе си. Определено не и у една Мъдра, която едва можеше да прелива. И все пак, странно, точно така възприемаше айилката със сбръчканото лице.
Не че се доверяваше на Сорилея. Мъдрите си имаха свои цели и те можеше да не съвпадат напълно с целите на Кацуан. Но все пак намираше Сорилея за способна, а в днешно време на света имаше изключително малко хора, заслужаващи тази дума.
Семирага изведнъж се сепна и Сорилея кривна глава. Този път Отстъпницата не се рееше във въздуха. Стоеше изправена, облечена в коравата кафява рокля, късата й тъмна коса беше чорлава. Все още излъчваше превъзходство и самообладание. Точно както щеше да е самата Кацуан в подобно положение.
— Какви са тези сплитове? — попита Сорилея и посочи. Въпросните сплитове бяха източникът на внезапните сепвания на Семирага.
— Мой личен трик — отвърна Кацуан, като ги разплете и заплете отново, за да покаже как става. — През няколко минути издават рязък звук в ушите на овързания и бляскат в очите му, за да не му дават да заспи.