— Надяваш се да я умориш толкова, че да заговори — каза Сорилея и отново огледа Отстъпницата.
Семирага беше обкръжена с прегради, за да не може да ги чува, разбира се. Въпреки двата дни без сън обаче изражението й беше ведро, а очите — бистри. Сигурно владееше някоя умствена хитрина, която й помагаше да надвие умората.
— Съмнявам се, че това ще я прекърши — призна Кацуан. — Пфу! Едва я кара да се сепва. — Трите със Сорилея и Баир, стара Мъдра без никаква дарба в преливането, бяха единствените в стаята. Айез Седай, които поддържаха щита над Семирага, седяха отвън.
Сорилея кимна.
— Една от Сенкодушните няма да може бъде манипулирана толкова лесно. Все пак много разумно от твоя страна, че си се опитала, предвид… ограниченията ти.
— Бихме могли да поговорим на Кар-а-карн — каза Баир. — Да го убедим да ни я даде тази за малко. Няколко дни… деликатен айилски разпит и ще каже всичко, което поискаш.
Кацуан се усмихна уклончиво. Сякаш щеше да позволи друга да поеме разпита! Тайните на тази жена бяха твърде ценни, за да се излагат на риск, дори в ръцете на съюзници.
— Е, бихте могли да го помолите. Но не вярвам да ви послуша. Знаете как се инати глупавото момче, стане ли дума за нараняване на жени.
Баир въздъхна. Странно беше да си представи човек тази благодушна на вид баба, увлечена в „деликатен айилски разпит“.
— Да — отрони тя. — Права си. Ранд ал-Тор е дваж по-упорит от всеки вожд на клан, когото съм познавала. И дваж по-нагъл при това. Да си въобразява, че жените не могат да понасят болка толкова добре като мъжете!
Кацуан изсумтя.
— Честно казано, мислех да наредя да я вържат тая и да я напердашат с камшика, и поврага забраните на ал-Тор! Но не мисля, че ще подейства. Пфу! Ще трябва да намерим нещо друго вместо болка, с което да я прекършим.
Сорилея — продължаваше да гледа Семирага — каза:
— Искам да поприказвам с нея.
Кацуан махна с ръка и пусна сплитовете, които пречеха на Семирага да чува, вижда и говори. Тя примига — само веднъж, за да проясни погледа си — и се обърна към Сорилея и Баир.
— А. Айилки. Толкова добри слуги бяхте някога. Я ми кажете не ви ли гризе да знаете как сте престъпили клетвите си? Предците ви щяха да крещят за наказание, ако знаеха колко много смърт лежи на ръцете на потомците им.
Сорилея не реагира. Кацуан знаеше това-онова от разкритото от ал-Тор за айилците, неща, разказани от втора или трета ръка. Ал-Тор твърдеше, че айилците някога следвали Пътя на листото, заклети да не причиняват зло, преди да изменят на клетвите си. Кацуан се беше заинтересувала за тези слухове, а още повече се заинтересува, като чу, че Семирага ги потвърждава.
— Изглежда много повече човек, отколкото бях допускала — каза Сорилея на Баир. — Израженията й, тонът, акцентът, макар и странни, са лесни за разбиране. Не го очаквах.
При този коментар, макар и само за миг, очите на Семирага се присвиха. Любопитно. Това беше по-силна реакция от буквално всичко, което бяха предизвикали наказанията. Блясъците светлина и звънът в ушите бяха довели само до леки неволни сепвания. Коментарът на Сорилея обаче като че ли въздейства на Семирага на емоционално ниво. Дали Мъдрите всъщност нямаше да успеят съвсем лесно, след като Кацуан се беше провалила след толкова усилия?
— Мисля, че трябва да запомним това — каза Баир. — Една жена е просто жена, колкото и да е стара, каквито и тайни да помни. Плътта може да бъде срязана, кръвта може да бъде пролята, костите могат да бъдат строшени.
— Всъщност, чувствам се почти разочарована, Кацуан Мелайдрин — заяви Сорилея и поклати белокосата си глава. — Това чудовище има много малки нокти.
Семирага не реагира. Самообладанието й се беше върнало, лицето й бе ведро, очите — властни.
— Подочула съм нещичко за вас, новите клетвопрестъпни айилци, и за вашите тълкувания на честта. С голямо удоволствие бих проучила колко болка и страдание ще е нужно, преди членове на вашите кланове да се посрамят. Кажете ми, колко според вас ще трябва да притискам, преди някой от вас да склони да убие ковач и да изяде плътта му?
Знаеше доста повече от „нещичко“, щом разбираше почти свещения статут на ковачите сред айилците. Сорилея я изгледа, но не каза нищо. Заплете отново преградата против слушане, след това постави и топките светлина пред очите на Семирага. Да, немощна беше в Силата, но се учеше много бързо.
— Разумно ли е да я държите така? — попита Сорилея с тон, намекващ, че с всяка друга би била много по-настойчива. За Кацуан обаче смекчи думите си и това почти докара усмивка на устните на старата Айез Седай. Бяха като два стари ястреба, Сорилея и тя, свикнали да властват над гнездата си, а сега принудени да гнездят на съседни дървета. Трудно се удаваше почитта и на двете.