Той я погледна и напрежението сякаш отчасти се смъкна от лицето му. Седна на ръба на леглото и въздъхна тихо. Е, това все пак беше напредък.
— Семирага е права — заговори Ранд. — Аз чувам… неща. Гласа на Луз Терин, Дракона. Той ми говори и реагира на света около мен. Понякога се опитва да ми отнеме сайдин. И… и понякога успява. Той е луд, Мин. Безумен. Но нещата, които може да прави с Единствената сила, са удивителни.
Зарея поглед в далечината. Мин потръпна. Светлина! Да оставя гласът в главата му да владее Единствената сила? Какво означаваше това? Че е позволил на безумната част в мозъка му да се наложи?
Ранд поклати глава.
— Семирага твърди, че това е просто лудост, номера, които ми върти умът ми, но Луз Терин знае неща — неща, които аз не зная. Неща, свързани с история, с Единствената сила. Ти имаше видение за мен, показващо как двама мъже се сливат в един. Това означава, че Луз Терин и аз сме отделни! Двама души, Мин. Той е реален.
Тя седна до него.
— Ранд, той е ти. Или ти си той. Втъкан отново в Шарката. Онези спомени и неща, които можеш да правиш… те са останки от онзи, който си бил преди.
— Не — отвърна Ранд. — Мин, той е безумен, а аз не съм. Освен това той се е провалил. Аз няма да се проваля. Няма, Мин. Няма да нараня тези, които обичам, като него. А когато надвия Тъмния, няма да му дам възможност да се върне толкова скоро и да ни измъчва отново.
Три хиляди години било „скоро“? Тя го прегърна.
— Има ли значение? Независимо дали съществува друга личност, или това са просто спомени отпреди, информацията е полезна.
— Да — промълви Ранд, сякаш отново отчужден. — Но се боя да използвам Единствената сила. Когато го правя, рискувам да позволя той да я завладее. Не мога да му се доверя. Той не е искал да я убие, но това не променя факта, че го е направил. Светлина… Илиена…
Така ли беше станало с всички тях? Всички са смятали, че самите те са разумни и че другата личност вътре в тях прави ужасни неща?
— Всичко вече е свършило, Ранд — каза тя и го притисна до себе си. — Каквото и да е този глас, няма да стане по-лошо. Сайдин е прочистен.
Ранд не отвърна, но се отпусна. Тя затвори очи, наслаждаваше се на топлината му до себе си, особено след като бе оставил прозореца отворен.
— Ишамаел е жив — промълви Ранд.
Тя се сепна.
— Какво? — Точно когато бе започнало да й става хубаво!
— Ишамаел… — прошепна Мин. — Ти го уби!
— Да. В Тийрския камък. Върнал се е, с ново лице и под ново име, но е той. Трябваше да се досетя, че ще се случи. Тъмния не би изоставил толкова полезен инструмент без борба. Той може да се пресегне отвъд гроба.
— Тогава как можем да победим? Ако всеки, когото убиваме просто се връща…
— Белфир — отвърна Ранд. — Това ще ги убие завинаги.
— Кацуан каза…
— Не ме интересува какво е казала Кацуан — изръмжа той. — Тя е моя съветничка и ми дава съвети. Само съвети. Аз съм Прероденият Дракон и аз ще реша как да се боря. — Замълча и си пое дълбоко дъх. — Все едно, няма значение дали Отстъпниците се връщат, няма значение кого или какво изпраща Тъмния срещу нас. Накрая ще унищожа него, ако е възможно. Ако не, то поне ще го запечатам толкова здраво, че светът да може да забрави за него.
Погледна я.
— Но затова… гласът ми трябва, Мин. Луз Терин знае разни неща. Или… или аз знам разни неща. Което и от двете да е вярно, знанието го има. В известен смисъл покварата на самия Тъмен ще го унищожи, защото тя ми дава достъп до Луз Терин.
Мин хвърли поглед към книгите. Малкото късче пергамент на Херид все още се показваше между страниците на „Мисли сред руините“.
— Ранд. Трябва да унищожиш печатите на затвора на Тъмния.
Той я погледна намръщено.
— Сигурна съм в това. През цялото това време четох книгите на Херид и вярвам, че точно това има предвид той с „да почистиш отломките“. За да изградиш отново затвора на Тъмния, първо ще трябва да го отвориш. Да разчистиш кръпката, направена върху Въртела.
Беше очаквала, че ще го приеме с неверие. Изненадващо, той само кимна.
— Да. Да, звучи съвсем правилно. Съмнявам се, че мнозина ще пожелаят да го чуят. Ако печатите се счупят, не може да се предвиди какво ще се случи. Ако не успея да го удържа…
Пророчествата не казваха, че Ранд ще спечели. Казваха само, че ще се бие. Мин отново потръпна — проклетият прозорец! — но погледна Ранд в очите.
— Ти ще спечелиш. Ще го победиш.
Той въздъхна.
— Вяра в един луд ли е това, Мин?
— Вяра в тебе, овчарю.
Изведнъж около главата му се завихриха видения. В повечето случаи тя ги пренебрегваше, освен ако не бяха нови, но сега ги загледа внимателно и ги различи. Светулки, гаснещи в мрак. Три жени пред клада. Искри от светлина, мрак, сянка, знаци за смърт, корони, страдание, болка и надежда. Вихрушка около Ранд ал-Тор, по-силна от всяка физическа буря.