Трите Бели седяха в плетени столове около ниска масичка. Егвийн седеше пред тях на плетено столче с гръб към гледката и им трошеше орехите. Всяка от слугините или кухненските работнички можеше да свърши тази работа, но с такива неща Сестрите запълваха времето на новачките, за които смятаха, че може прекалено да се разглезят от бездействие.
Егвийн си беше помислила, че трошенето на орехи е само повод. След като не й бяха обърнали внимание близо час, беше започнала да се съмнява, но сега и трите я гледаха. Не биваше да се съмнява в инстинктите си.
Ферейн имаше медената кожа на доманка и съответния за това нрав, нещо странно за Бяла. Беше ниска, със закръглено като ябълка лице и тъмна лъскава коса. Беше облякла светлокафява рокля, полупрозрачна, но с прилична кройка, с широк бял пояс около кръста, подхождащ на шала. Дрехата не беше лишена от везмо, а тъканта определено намекваше, може би преднамерено, за доманското й потекло.
Другите две, Мийаси и Тесан, бяха в бяло, сякаш се опасяваха, че рокли в каквито и да е други цветове ще са измяна към Аджата им. Този възглед ставаше все по-обичаен сред всички Айез Седай. Тесан беше тарабонка — личеше си и по това, че тъмната й коса на плитки с мъниста, бели и златни. Винаги изглеждаше притеснена от нещо. Макар че можеше да е просто заради времената, които преживяваха. Светлината знаеше, всички имаха твърде много поводи за тревога.
Мийаси беше по-спокойна. Желязносивата й коса бе прибрана на кок. Лицето й на Айез Седай изобщо не издаваше многото години, които трябваше да е преживяла, за да посребрее толкова. Никакви счупени парченца ядки за нея, само цели половинки. Егвийн грижливо измъкна една от черупката, която току-що беше строшила, и й я подаде. Беше набръчкана и набраздена като мозъка на малко животинче.
— За какво попита, Ферейн? — каза Егвийн, докато трошеше нов орех.
Бялата почти не се намръщи на неуместното обръщение на Егвийн.
Всички май започваха да привикват с факта, че тази „новачка“ рядко се държи така, както предполага положението й.
— Попитах — хладно отвърна Ферейн — какво ти щеше да направиш на мястото на Амирлин. Смятай го за част от урока си. Знаеш, че Дракона се е преродил, и знаеш, че Кулата трябва да го контролира, за да се проведе Последната битка. Как щеше да се отнесеш с него?
Любопитен въпрос. Не звучеше много като „урок“. Но тонът й също така не създаваше впечатление, че е оплакване срещу Елайда. Твърде много презрение имаше в този тон за Егвийн.
Другите две Бели запазиха мълчание. Ферейн беше Заседателка и се отнасяха почтително към нея.
„Чула е колко често споменавам за провала на Елайда с Ранд — помисли Егвийн, взряна в стоманеночерните очи на Ферейн. — Тъй. Проверка, а?“ Много предпазливо трябваше да борави с това.
Посегна за нов орех.
— Първо, щях да пратя група Сестри в родното му село.
Ферейн повдигна вежда.
— Да сплашат семейството му?
— Не, разбира се. Да ги разпитат. Кой е този Прероден Дракон? Буен мъж ли е, податлив ли е на страсти? Или е спокоен, внимателен и предпазлив? Има ли навика да прекарва времето си сам сред полето, или бързо се сприятелява с другите младежи? По ли е вероятно да го намериш в пивница, или в работилница?
— Но ти вече го познаваш — изгука Тесан.
— Аз да — отвърна Егвийн, докато трошеше ореха. — Но ние говорим за хипотетична ситуация. — „Най-добре е да не забравяте, че в реалния свят аз познавам Преродения Дракон лично. Както не го познава никоя друга в тази Кула.“
— Да предположим, че ти си ти — каза Ферейн. — И че той е Ранд ал-Тор, твоят приятел от детинство.
— Добре.
— Кажи ми — Ферейн се наведе към нея, — от типовете мъже, които изброи току-що, кой най-добре съответства на този Ранд ал-Тор?
Егвийн се поколеба.
— Всички. — Пусна строшения орех в малката купа при другите. Мийаси нямаше да го пипне, но другите не бяха толкова придирчиви. — Ако бях аз и Дракона беше Ранд, щях да знам, че е разумен човек, като за мъж — макар и донякъде инатлив понякога. Е, повечето пъти. По-важното, щях да знам, че е добър по сърце. И тъй, следващата ми стъпка щеше да е да изпратя Сестри, за да му предложат напътствие.
— А ако той ги отхвърли? — попита Ферейн.
— Тогава ще изпратя шпиони — отвърна Егвийн. — И ще го наблюдавам, за да видя дали се е променил от човека, когото съм познавала преди.