— „Справянето със“ е различно от „работата със“ — отвърна Егвийн. — На Преродения Дракон не бива да се позволи да се вихри на воля, но откога Бялата кула се е въвлякла в похищаването и подчиняването на хора на нашата воля? Не сме ли известни като най-деликатните и предпазливите от всички? Не се ли гордеем с това, че сме способни да накараме други да правят каквото трябва, като през цялото време ги караме да си мислят, че е тяхна идея? Кога в миналото сме заключвали крале в сандъци и сме ги биели за неподчинение? Защо точно сега — в името на Светлината — отстъпихме от чудесната си практика и вместо това се превърнахме в обикновени разбойници?
Ферейн си избра ядка. Другите две Бели се спогледаха притеснено.
— Има логика в думите ти — най-сетне призна Заседателката.
Егвийн остави орехотрошачката настрана.
— Ранд ал-Тор е добър човек в сърцето си, но се нуждае от напътствие. Точно в тези дни трябваше да сме възможно най-деликатни. Той трябваше да бъде насочен така, че да се довери на Айез Седай над всички други, да разчита на нашия съвет. Трябваше да му се покаже благоразумието на това да се вслушва. Вместо това му беше показано, че ще се държим с него като с непослушно дете. Дори да е това, не може да се позволи той да си мисли, че гледаме на него по този начин. Заради кашата, която беше забъркана, той е пленил няколко Айез Седай и е позволил други да бъдат обвързани от онези негови Аша’ман.
Ферейн се сепна.
— О, по-добре да не споменаваме за това зверство.
— Какво? — възкликна Тесан стъписано и вдигна ръка към гърдите си. Някои Бели, изглежда, изобщо не обръщаха внимание на света около себе си. — Ферейн? Ти знаеше ли за това?
Ферейн не отвърна.
— Аз… чух този слух — каза пълничката Мийаси. — Ако е вярно, трябва да се предприеме нещо.
— Да — каза Егвийн. — За съжаление обаче точно сега не можем да се съсредоточим върху ал-Тор.
— Той е най-големият проблем пред света — каза Тесан и се наведе над масата. — Първо трябва да се оправим с него.
— Не. Има други проблеми.
Мийаси се намръщи.
— При положение че Последната битка наближава, не мога да разбера кои други проблеми ще са по-важни.
Егвийн поклати глава.
— Да се занимаваме с Ранд сега ще е все едно да сме като селянин, който гледа колата си и се тревожи, че няма стока за продан — но не обръща внимание на това, че оста й е пукната. Напълниш ли колата, преди да му е дошло времето, просто ще я счупиш и ще стане по-лошо, отколкото в началото.
— За какво по-точно намекваш? — попита Тесан.
Егвийн извърна очи към Ферейн.
— Разбирам — кимна тя. — Имаш предвид разделението в Бялата кула.
— Може ли пропукан камък да е добър темел за сграда? — попита Егвийн. — Може ли протрито въже да държи паникьосан кон? Как можем ние, в сегашното си състояние, да се надяваме да се справим със самия Прероден Дракон?
— Защо тогава продължаваш да налагаш разцеплението, като настояваш, че ти си Амирлинският трон? — каза Ферейн. — Противоречиш на собствената си логика.
— А отказът ми от претенцията над Амирлинския трон ще заздрави ли Кулата? — попита Егвийн.
— Би помогнал.
Егвийн повдигна вежда.
— Нека допуснем за момент, че отказът ми би убедил бунтовническата фракция да се присъедини отново към Бялата кула и да приеме водачеството на Елайда. — Вдигна още по-високо вежда, за да покаже колко вероятно е това според нея. — Дали разделенията биха се изцерили?
— Току-що каза, че биха — отвърна й Тесан намръщено.
— О? Ще спрат ли Сестрите да притичват по коридорите от страх, че са сами? Ще спрат ли групи Сестри от различни Аджи да се гледат едни други с враждебност, когато се подминават по коридорите? С цялото ми уважение, ще престанем ли да изпитваме нужда да носим шаловете си непрекъснато, за да утвърждаваме кои сме и на кого сме верни?
Ферейн сведе за миг очи към шала си с белите ресни.
Егвийн се наведе напред и продължи:
— Разбира се, точно вие от всички жени в Бялата кула можете да разберете колко е важно Аджите да действат заедно. Трябват ни жени с различни умения и интереси да се събират в различни Аджи. Но логично ли е да отказваме да действаме заедно?
— Белите не сме причинили това… достойно за съжаление напрежение — заяви малко възмутено Мийаси. — Действията на другите и техните емоции доведоха до това положение.
— Сегашното водачество доведе до това положение — каза Егвийн. — Водачество, което учи, че е съвсем нормално тайно да бъдат усмирявани наши Сестри, да се убиват Стражници, преди техните Айез Седай дори да са изправени на съд. Че нищо грешно няма в отнемането на шала от Сестра и понижаването й в Посветена, че нищо грешно няма в премахването на цяла Аджа. А какво да кажем за действия без решението на Съвета в нещо толкова опасно като отвличането и затварянето на Преродения Дракон? Неочаквано ли е Сестрите да са толкова уплашени и разтревожени? Не е ли напълно логично това, което се случи с нас?